Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Гостенката й обаче продължаваше да седи неподвижна като статуя. Кайку се засмя и избърса сълзите си.
— Недей да стоиш със зяпнала уста. Вече си способна да забременееш. Връщай се при съпруга си.
Асара си пое разтреперано дъх и в същия миг от очите й бликнаха сълзи.
— Обещай ми — прошепна тя. — Обещай ми, че няма да кажеш на никого за това. За това, което стори.
— Обещавам ти.
— Никога не ще забравя това, Кайку — промълви гостенката й. — В цялата пустота на този свят ти винаги ще имаш мен, каквото и да означавам за теб.
— Означаваш страшно много — рече Сестрата и я погали по бузата. — Никога не съм те виждала да плачеш.
Асара улови ръката й и я притисна до лицето си, затваряйки очи. После се изправи на крака и отиде до вратата. Отвори я, погледна назад и изчезна в мрака, затваряйки вратата зад себе си.
Час по-късно вече бе откраднала един кон и препускаше на изток към планините Тчамил и пустинята отвъд тях.
Двадесет и втора глава
Портата на Императорската цитадела стоеше отворена през деня, за да не пречи на входящия и изходящия трафик, необходим за нормалното функциониране на такава гигантска постройка. Натоварени с храна каруци, снабдени със сериозна охрана заради гладуващите тълпи по улиците на града, влизаха пълни и излизаха празни. Други доставяха стъкленици с вино и подправки, каци с почистващи течности и рула с платове, както и упоени жители на Бедняшкия квартал — мъже, жени и деца — за забавление на чаросплетниците.
Освен черностражниците, на портата присъстваха и двама вещери. Мъжете от Черната стража проверяваха стоките и документите на влизащите, а чаросплетниците следяха за по-коварни опасности — скрити експлозиви и други подобни. Те стояха прегърбени от двете страни на пропусквателния пункт, подобни на раздърпани гаргойли, и не помръдваха, докато вършеха тайнствената си проверка.
Вътре в каляската си лечителят Юкида се размърда нервно, когато наближиха портата.
— Махнали са благословията на арката — изтъкна Мишани, загледана през прозорчето на файтона.
Юкида само изсумтя въпросително; изобщо не я слушаше, защото бе погълнат от собствените си страхове. Спътничката му извърна лице от прозореца и го погледна.
— Ако не се овладеете, господарю Юкида, ще ни издадете веднага — отбеляза строго тя.
Думите й го засегнаха и мъжът се опита да се успокои, което направи безпокойството му още по-очевидно в сравнение с преди. Искаше му се въобще да не беше взимал това проклето писмо. Не биваше да се съгласява — трябваше да й откаже и толкова! Какво щеше да му направи тя? Да го изправи пред Имперския съд? Ха! Вече нямаше никаква Империя и никакъв съд и тя самата щеше да бъде арестувана, ако се опиташе да огласи публично неподчинението му. Защо не се бе замислил за това по-рано, ами се бе подчинил сляпо на старите си представи за чест и лоялност? Ако бе постъпил така, неговата господарка Мураки нямаше да го накара да участва в този заговор и животът му нямаше да бъде изложен на риск.
Закъснялата ретроспективна преценка бе жестоко нещо. Тя продължи да го гложди дори когато стигнаха до портата и единият от черностражниците се приближи до вратата на каляската.
— Господарю Юкида — разпозна го той. Беше симпатичен млад мъж с черна лента и кожена броня в същия цвят — характерната униформа на Черната стража. — Коя е тази жена? — попита той и погледна към Мишани, която си седеше кротко в купето на файтона.
Лечителят хвърли бърз поглед над рамото на мъжа към мястото, където стоеше единият чаросплетник. Кораловата му Маска се взираше безизразно в тях.
— Моя помощничка — рече Юкида и му подаде навития на руло пергамент, запечатан с печата на семейство Коли. — Само временна, всъщност. Господарката Мураки е болна — нещо доста необичайно — и има нужда от специалните познания на тази жена.
Мишани посрещна съвсем спокойно изпитателния поглед на черностражника.
— Може ли? — попита той, сочейки печата. Юкида му кимна, мъжът го разчупи и започна да чете.
Дъщерята на Мураки чакаше търпеливо, без да дава външен израз на тревогата си, ала лечителят бе притеснен и за двама им. Можеше само да се надява, че стражът няма да сметне ситуацията за достатъчно подозрителна, че да предприеме някакви действия, като да извика чаросплетника например или да ги задържи, докато провери валидността на документа, който държеше в момента. Той бе написан и подпечатан от самата Мураки ту Коли и даваше на новата помощничка право на достъп в Цитаделата.