![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Хари забеляза, че двамата човеци го зяпат. Дуер поне имаше благоприличието да се изчерви.
„Пръснете се от яд — помисли си той и използва опашката си, за да приглади гладката си, бяла козина. — Бедни човеци. С голи кожи… и голи задници.“
Но нямаше повече време за ирония.
Хари зърна сред мъглата навън движение. Няколко тъмносиви същества. Огромни, далеч по-големи от стоножките, с които се беше сражавал преди. Изглеждаха лъскави и заоблени и душеха огромния килим като стадо гигантски слонове.
И тогава разбра. Това не бе правилното сравнение. Когато се приближиха, той разпозна бързите им движения, щръкналите им уши и потръпващите им носове.
„Мишки… отвратителни огромни мишки! Ифни, само това ми трябваше.“
Когато осъзна, по гърба го полазиха тръпки — съществата бяха надушили станцията.
— Увеличи скоростта! — настойчиво нареди Хари на пилотния режим. — Трябва да се покатерим по крака, преди да ни достигнат!
По контролния пулт запроблясваха кехлибарени и червени светлини, когато корабът ускори ход. Пред тях се извиси дървена колона, но той усещаше, че мемите също бързат да ги настигнат. Самостоятелни концептуални форми, далеч по-сложни и хищни от всички други, които беше срещал. Нямаше да е лесно. Никак.
„Господи. Не зная още колко ще мога да понасям всичко това.“
Четвърта част
КАНДИДАТИТЕ ЗА ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ
Нашата вселена на свързани звездни равнини — Петте галактики — се състои от безброй йерархии. Някои видове са древни и са натрупали мъдрост и мощ. Други току-що са се втурнали по пътищата на самоосъзнаването. Има и много междинни равнища.
Това не са условия, в които природата би проявявала справедливост. Няма състрадание към бедните, освен ако някой закон не смири дивите пориви на чистата мощ.
С тази цел ние сме наследили от Великите прародители много традиции и правила, които определят връзките между патроните и техните клиенти, между заселниците и местните животни. Понякога тези закони изглеждат толкова сложни и спорни, че поставят на изпитание търпението ни. Губим представа за какво става дума. Неотдавна един от учените на земянитския клан (делфин) предложи този въпрос да се разглежда от перспективата на уважението към хранителната верига.
Друг земянитски мъдрец (човек) го изложи още по-просто, използвайки израз, който нарече „метазлатно правило“.
„Отнасяйте се към своите подчинени така, както бихте искали висшестоящите да се отнасят към вас“
Из дневника на Джилиън Баскин
Иска ми се Том да можеше да е тук. Щеше да му хареса.
Загадката.
Ужасяващата прелест.
Сама в сумрачния си кабинет, аз гледам през тесния прозорец към сияйните простори на суровия илем, заобикалящ „Стрийкър“ — самата тъкан на нашия континуум, елементарната материя, от която са образувани всички пластове на хиперпространството, стояща в основата на онова, което наричаме „вакуум“.
Гледката е хипнотизираща. Неописуемо красива. И все пак мислите ми препускат. Не мога да се отпусна, за да оценя тази хубост.
Единственото ми желание е Том да можеше да я сподели с мен. Почти усещам ръката му, прегърнала ме през кръста, и топлия дъх на гласа му, който настоява да забравя всички жестоки подробности, тревоги, постоянни опасности и мъки.
— Никой не е твърдял, че пътуването в космоса ще е безопасно и лесно. Още по-малко издигането от първичната кал, за да отправиш поглед към небесата. Може до края да си останем умни маймуни, обич моя — диви вълкони. И все пак нещо в нас чува зова.
И трябва да го последваме, за да видим.
Разбира се, той щеше да е прав. Аз имах честта да видя толкова много чудеса. Но отговарям на призрачния му глас по същия начин, по който някоя заета майка може да сгълчи съпруга си, дотолкова потънал във философски проблеми, че е забравил дребните нужди на живота.
О, Том. Даже когато сме заобиколени от милиони чудеса, някой трябва да се занимава с подробностите.
Тук, на борда на тази крехка изкорубена еднодръвка, този някой съм аз.
Дните минават и „Стрийкър“ все още е сред редиците на този поразителен флот. Огромна армада от могъщи съдове — колебая се да нарека бодливите, големи колкото планети неща „кораби“, — която се носи напред и понякога прекосява А и В-равнищата на хиперпространството или устремно се хвърля в гърлото на поредната точка на прехвърляне… Невероятна група от чудовища, следваща космически пътища, които не могат да се открият на никоя карта в архивите ни.