Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Канцелариите бяха затворени и тъмни в празничния ден, а на пустия пристан имаше само един кораб със загасени котли. Задухата предвещаваше дъжд, първия за тази година, но прозрачният въздух и неделната тишина на пристанището напомняше някой зимен месец. Оттук светът изглеждаше по-суров, отколкото от каютата, а камбанният звън причиняваше по-силна мъка, дори без да се знае за кого е. Флорентино Ариса и момичето слязоха в селитрения двор, който някога бе служил за негърско пристанище на испанците и там още имаше останки от кантара и други ръждясали железарии от търговията с роби. Автомобилът ги чакаше в сянката под навеса. Настаниха се на задните седалки и чак тогава събудиха заспалия шофьор. Автомобилът заобиколи складовете, оградени с телена мрежа, мина през стария пазар в залива Лас Анимас, където мъже на възраст играеха полуголи на топка, и излезе от речното пристанище сред облак от нажежен прахоляк. Флорентино Ариса беше сигурен, че погребалните почести не бяха за Херемия де Сент Амур, но настойчивостта на камбаните го накара да се усъмни. Сложи ръка върху рамото на шофьора и го попита, почти викайки в ухото му, за кого бият камбаните.
— За оня доктор, нафукания — отвърна шофьорът. — Как се казваше?
Флорентино Ариса не трябваше да се замисли, за да разбере за кого става дума. Но когато шофьорът му разказа как е умрял, моментната му надежда се изпари, защото му се стори неправдоподобно. Едва ли нещо си прилича толкова с човека, както собствената му смърт, но тази най-малко от всички приличаше на човека, когото той си представяше. Но явно беше той, колкото и абсурдно да изглеждаше — най-добрият и квалифициран лекар в града и една от най-изтъкнатите личности по много други заслуги. Бе умрял с пречупен гръбначен стълб на осемдесет и една години, падайки от едно дърво, когато се пресягал да хване някакъв папагал.
Всичко, което Флорентино Ариса бе правил, откакто Фермина Даса се омъжи, се крепеше на надеждата за тази вест. Но сега, когато този час настъпи, той не изпита тържествуващото вълнение на победител, което толкова пъти бе предвкусвал в безсънията си, ами внезапен ужас: осени го фантастичната мисъл, че вместо за доктора за него можеха да бият камбаните на умряло. Седнала до него и раздрусвана от подскачането на автомобила, Америка Викуня се уплаши, като го видя така пребледнял, и го попита какво му става. Флорентино Ариса взе ръката й в своята ледена длан.
— Ах, мойто момиче — въздъхна той, — ще ми трябват още петдесет години, за да ти разкажа.
Забрави за погребението на Херемия де Сент Амур. Остави момичето пред входа на интерната, като набързо й обеща, че ще дойде да я вземе следващата събота, и нареди на шофьора да го закара до къщата на доктор Хувенал Урбино. Завари множество автомобили и наемни файтони да чакат в съседните улици и блъсканица от любопитни пред къщата. Гостите на доктор Ласидес Оливеля бяха научили скръбната вест в разгара на празника и пристигаха забързано и вкупом. Къщата бе препълнена с хора и Флорентино Ариса едва си проправяше път, но успя да се добере до главната спалня, повдигна се на пръсти и над струпаните хора видя Хувенал Урбино в брачното легло тъй, както бе мечтал да го види, откакто чу за пръв път да се говори за него: затънал в безчестието на смъртта. Дърводелецът току-що бе взел мерки за ковчега. До леглото, все още в тоалета на баба младоженка, с който бе ходила на тържеството, стоеше Фермина Даса, замислена и посърнала.
Флорентино Ариса си бе представял този момент до най-малки подробности още от младежките си години, когато се посвети изцяло на тази безразсъдна любов. Заради нея бе спечелил слава и богатство, без много да подбира средствата, заради пея бе пазил здравето си и се бе грижил за външния си вид с мания, която не изглеждаше много мъжествена на мъжете от неговото време, и бе чакал този ден, както никой в целия свят не би могъл да чака нещо или някого: без дори за миг да падне духом. Потвърждението, че смъртта най-сетне се бе намесила в негова полза, му вдъхна смелостта да повтори на Фермина Даса в първата й нощ на вдовица клетвата си за вечна вярност и любов завинаги.
Не можеше да отрече пред съвестта си, че това беше съвсем спонтанно действие, без изобщо да се замисля кога и как го прави, подгонен от страха, че тази възможност няма да му се предостави никога вече. Той бе желал и включително си бе представял това не по толкова груб начин, по така му било писано. Напусна опечаления дом с тягостното чувство, че и тя остава толкова потресена, колкото и той, но нищо не можеше да направи, за да го предотврати, чувствуваше, че тази жестока нощ е била вписана открай време в съдбата на двамата.