Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Спомни си за Андреа Варон, пред чиято къща бе прекарал цялата предишна седмица, но оранжевата светлина в прозореца на банята го предупреждаваше, че не може да влезе: някой го бе изпреварил. Някой: мъж или жена, защото Андреа Варон не обръщаше внимание на подробности от този род в бъркотиите на любовта. От всички жени в списъка тя единствена живееше от тялото ся, но разполагаше с него както й скимне, без да му избира управител. В добрите си години беше направила легендарна кариера на тайна куртизанка, която й спечели бойното прозвище Всеобщата света Богородица. Подлуди губернатори и адмирали, на рамото й плакаха прославени хора на оръжието и на словото, които не биха толкова прославени, колкото си мислеха, но плакаха дори и някои наистина прочути. Вярно беше също така, че президентът Рафаел Рейес само срещу половин припрян час, между две случайни посещения в града, й отпусна пожизнена пенсия за отлична служба в Министерството на финансите, където не бе служила нито един ден. Раздаваше даровете на насладата, докъдето й стигна тялото, и макар че непристойното й поведение беше публична тайна, никой в нищо не можеше да я уличи, защото влиятелните й съучастници я пазеха като собствения си живот, съзнавайки, че не тя, а те щяха да загубят повече при един скандал. Заради нея Флорентино Ариса престъпи свещения си принцип да не плаща, а тя престъпи своя — да не го прави гратис дори със съпруга. Бяха се споразумели за символичната цена едно песо всеки път, но тя не го взимаше, нито пък той й го даваше на ръка, а го пъхаха в касичката-прасенце, докато сумата станеше достатъчна, за да купят някое задморско изобретение от Портала на писарите.
Смяташе за истински късмет, че сред толкова много похождения единствената, която му донесе капка горчивина, бе хлъзгавата като змия Сара Нориега, завършила дните си в лудницата „Божията пастирка“, рецитирайки старчески стихове с толкова неприлично съдържание, че я изолираха в отделна стая, за да не допобърка останалите луди. Но когато пое изцяло отговорността за КРК, Флорентино Ариса нямаше вече много време, нито настроение да търси заместителки на Фермина Даса: знаеше, че тя е незаменима. Постепенно придоби делничната привичка да навестява вече установените си приятелки и да ляга с тях, доколкото му вършеха работа, докогато той можеше, докогато бяха живи. В неделята на Петдесетница, когато умря Хувенал Урбино, вече му беше останала само една приятелка, едва навършила четиринадесет години, но тя имаше всичко, което никоя друга не бе имала дотогава, за да го влуди от любов.
Казваше се Америка Викуня. Преди две години родителите й я бяха изпратили от крайморския град Пуерто Падре при Флорентино Ариса, с когото имаха родствена връзка, да бъде неин настойник, докато учи в интерната за гимназиални учителки, за който беше получила държавна стипендия. Слезе от кораба с вързопа за спане и с пътното си сандъче с ламаринена обковка, приличащо на кукленско, и още като я видя с белите й обувки и със златистата плитка на гърба, Флорентино Ариса изпита дръзкото предчувствие, че щяха да прекарат заедно много неделни следобеди. Тя беше още дете в пълния смисъл, с шини на зъбите и с обелени колена, но той веднага усети, че скоро щеше да стане жена от най-чиста проба, и се залови да я отгледа за една дълга година със съботни циркове, неделни паркове със сладолед и привечери с детски забавления, чрез което спечели нейното доверие, обичта й и с ласкавото коварство на добродушен дядо я поведе за ръка към тайната си кланица. За нея бе нещо наближаващо и очаквано: сякаш й се разтвориха вратите на рая. Избухна в буен цъфтеж, който я остави да се носи в облаците на щастието, даде й стимул в учението и тя успяваше да бъде винаги най-добрата в класа, за да не загуби разрешението за излизане в събота и неделя. За него това беше най-уютното кътче в тихия залив на старостта. След толкова години пресмятана любов неподправеният вкус на невинността носеше очарованието на обновяваща извратеност.
Допаднаха си. Тя се държеше като това, което си беше — девойче, готово да открие живота, водена от един почитан мъж, когото нищо не можеше да учуди, а той съзнателно се държеше като това, от което най-много се бе опасявал в живота — един застаряващ годеник. Никога не я отъждестви с Фермина Даса, въпреки че прилика лесно можеше да се открие не само поради възрастта, ученическата униформа, плитката, селската походка, та чак до високомерието и непредвидимите й реакции. Нещо повече: мисълта да я замени, която бе подтиквала просяшката му любов, сега напълно изчезна. Момичето му харесваше заради това, което беше, и накрая я обикна заради самата нея с треската на залязващата наслада. За първи път с нея взе мерки против случайно забременяване. След първите пет-шест срещи единствената мечта и на двамата вече бяха неделните следобеди.