Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Тъй като само той бе упълномощен да я извежда от интерната, ходеше да я взима с шестцилиндровия „Хъдзън“ на КРК Понякога в заоблачени дни сваляха гюрука на колата, като правеха разходка по плажа, той с мрачната си шапка, а тя, заливаща се от смях, придържаше е две ръце моряшката барета от униформата си, за да не я отвее вятърът. Някой я бе посъветвал да не излиза е настойника си повече от задължителното, да не хапва, нищо, от което той е ял и да се държи настрани от дъха му, защото старостта била заразна. Но тя не обръщаше внимание. Двамата не се интересуваха какво може да помислят за тях, защото всички знаеха за родството им, пък и крайната разлика във възрастта им ги спасяваше от всякакви подозрения.
В неделята на Петдесетница в четири часа следобед тъкмо бяха свършили да се любят, когато забиха камбаните. Флорентино Ариса едва се съвзе от силното сърцебиене. В младежките му години ритуалните камбани се включваха в цената на погребението и бяха недостъпни само за най-бедните хора. Но след последната ни война, на моста между двата века, консервативният режим затвърди колониалните обичан и погребалното великолепие стана толкова скъпо, че можеха да го заплащат само най-богатите. Когато почина архиепископ Данте де Луна, камбаните в цялата област биха без прекъсване девет денонощия и така изтормозиха хората, че повият архиепископ отмени ритуала да се бие за умряло и го запази само за най-видни покойници. Затова, когато Флорентино Ариса чу камбаните на катедралата да бият в четири следобед на Петдесетница, той се почувствува споходен от призрака на изгубената младост. Изобщо не си представи, че това са тъй мечтаните камбани, очаквани от толкова години — още от неделята, когато видя Фермина Даса бременна в шестия месец на излизане от главната литургия.
— По дяволите — каза той в полумрака. — Трябва да е някоя много едра риба, щом бият камбаните на катедралата.
Америка Викуня, съвсем гола, се събуди.
— Трябва да е заради Петдесетница — каза тя.
Флорентино Ариса не беше много сведущ по църковните работи, пък и на литургия не беше ходил от времето, когато свиреше на цигулка към хора с оня германец, който освен това го научи да борави с телеграфа и за чиято съдба повече не се узна нищо определено. Но знаеше със сигурност, че камбаните не бият за Петдесетница. Наистина този ден в града имаше едно погребение. Предобед в дома му бе идвала комисия от карибски емигранти, за да му съобщи, че Херемия де Сент Амур е осъмнал мъртъв в ателието си. Флорентино Ариса не беше близък приятел с него, но дружеше с много други емигранти, които винаги го канеха на обществените си прояви и най-вече на погребения. Но беше сигурен, че камбаните не бият за Херемия де Сент Амур, защото беше невярващ и върл анархист, а освен това бе умрял от собствената си ръка.
— Не — каза, — такива камбани могат да бъдат само от губернатор нагоре.
Америка Викуня, с бледото й тяло на ивици от притворените жалузи, не беше на възраст, когато се мисли за смъртта. Бяха се любили, след като обядваха, и лежаха голи в отлива на подиробедния сън под вентилатора, чието бръмчене не можеше да заглуши потрепването на лешоядите по нажежения ламаринен покрив. Флорентино Ариса я обичаше, както бе обичал много други случайни жени в дългия си живот, но нея обичаше с неизпитвана тъга, защото беше сигурен, че ще е умрял от старост, когато тя завърши гимназия.
Стаята приличаше по-скоро на корабна каюта с дъсчените си стени, многократно пребоядисвани, също като в корабите, но в четири часа задухата беше по-силна, отколкото в каютите на речните кораби, поради ламаринения покрив въпреки електрическия вентилатор, окачен над кревата. Това не беше обичайна спалня, а каюта на твърда земя, направена по поръчка от Флорентино Ариса зад кабинета му в КРК без никакъв друг претекст или цел, освен да подслонява старческата му любов. В делнични дни тук беше трудно да се спи поради крясъците на хамалите, грохота на крановете откъм речното пристанище и бученето на корабите. Но за момичето тя беше истински неделен рай.
Петдесетница бяха решили да прекарат заедно до часа, когато тя трябваше да се върне в интерната, пет минути преди вечерня, но камбаните припомниха на Флорентино Ариса, че е обещал да отиде на погребението на Херемия де Сент Амур, и се облече по-припряно от обикновено. Преди това както винаги сплете плитката на момичето, която той сам разплиташе, преди да се любят, вдигна я на масата, за да завърже възела на обувките от униформата, понеже тя не можеше да го прави. Помагаше й от чисто сърце и тя му помагаше да й помага, сякаш изпълняваше дълг: и двамата бяха престанали да съзнават възрастта си още от първите срещи и се държаха с доверието на съпрузи, които цял живот са крили толкова много неща един от друг, че вече не им остава почти нищо да си кажат.