Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Забелязваш ли разделяне? — попита той Карол.
— Да. Какво означава това?
— Може би, че пресичаме много неврони. Покриваме голяма умствена територия. Страната се е свила. Голдсмит вероятно пренарежда всичките си символи, окопава се. Не мога да си представя защо… Но ужасно много от видимия пейзаж е зает от празна пустиня.
— Дали се готви за съпротива? — предположи Карол.
— Не знам.
Те прекосиха пустинята безпрецедентно бавно. Представата за време в Страната зависеше от количеството сетивни детайли във всяка територия. В тази безгранична пустиня времето можеше да се разтяга почти до безкрай. Във външния свят или според часовника от комплекта инструменти бяха минали секунди или части от секундата, но в Страната те изглеждаха като часове.
— Досадно — изрече Карол.
— Мъчително — съгласи се Мартин. — Може да се наложи да сменяме каналите ръчно.
— Изчакай малко. Все пак научаваме нещо, нали?
— Научаваме, че Голдсмит невероятно се е свил — каза Мартин. — Цялата тази празнота…
— Ами ако това е всичко, което има тук? — предположи Карол, обръщайки се да го погледне. Черни остатъчни образи летяха зад нея. Очите й бяха наситено сини. Той си представи как очите й стават част от плитка лагуна. Лагуната се разля около образа й, докато започна едва да я вижда през набраздената водна повърхност. Той се пребори с фантазията и тя се превърна на прах, понесла със себе си остатъчните образи.
— Никой не е напълно празен.
— Дори един масов убиец? — попита Карол.
— Дори той. Запомни го от мен. Невъзможно е.
— Но ако сме на грешно ниво…
Мартин не се съгласи и с това.
— Бъди търпелива!
— Търпение, търпение — повтори Карол. При минали навлизания тя беше ставала по детски ентусиазирана, почти френетична, преди да започне истинската им работа. Той я видя като дух от огън, женствена Ариел или зъл демон на пустинята. Мартин потуши фантазията си преди тя да се прояви.
— Използвай времето, за да свикнеш с правилата — предложи Мартин.
— Ти си този, който ме изяжда с очи — каза Карол. — Видях онази лагуна. Почти ме измокри.
— Искаше ми се — усмихна се Мартин.
Тя се намръщи.
— Чувствам някаква промяна, а ти?
— И аз. — Той погледна хронометъра: тридесет секунди. Можеха напълно да са прекосили половината от точките, които Марджъри беше отбелязала на картата. Навярно трябваше да направят няколко обиколки на всички канали, за да попаднат на онова, което търсеха… Ала централният град никога не е бил неуловим при досегашните субекти.
— Има нещо — Мартин посочи напред. — Небето си смени цвета над безкрайните магистрали, от мътно синьо стана черно със сиво-оранжево.
— Прилича на буря — каза Карол.
На Мартин изглеждаше като проблясване от пещ на фабрика или пламнал град, гледан през нощта. Не беше гостоприемно. Синьото небе потъна в тъмнина с ясно доловим хленчещ звук, сякаш някакъв далечен механизъм беше спуснал завеса над прожекторите. И все пак, районът над магистралата и те самите изглеждаха потънали в същата дневна светлина. Пред тях пещта блестеше, пулсираше и се въртеше, като че ли отразяваше червена светлина.
Мартин никога преди не се беше страхувал от Страната, но виждайки това, започна да се притеснява. При всички предишни субекти градът беше оживено, ако не красиво място, никога страховито, това можеше да бъде врата към самия ад.
— Да влезем вътре заедно — предложи Карол.
— Може, отначало — съгласи се Мартин.
— Разтревожен ли си? — попита тя.
— Знаеш дяволски добре какво чувствам — отвърна Мартин. — Ти също си притеснена.
— Нямаме буфер — каза тя с въздишка и се преметна като носеща се от въздуха балерина, сочейки с пръст към земята. — Тук всички можем да имаме кошмари.
Опитът на Мартин го караше да вярва, че нищо лошо не може да им се случи в Страната. От друга страна, да бъдеш в директна връзка с умствената символика на Голдсмит можеше да смути техните собствени вътрешни пространства.
Живият блясък изпълни небето навсякъде около тях. Най-отдалечените магистрали от двете им страни се отклоняваха към голям каньон, от който можеха да видят само близкия ръб и далечната му страна. Те останаха на правия централен път. Обкръжаваше ги продължително бумтене, като от барабани или машини, толкова осезаемо, че виждаха как звуковите вълни преминават през тях и през асфалта на пътя.