Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Джаспър?! — зяпна го слисано Сарина. — За бога, какво правиш тук?
Икономът я огледа от глава до пети и се усмихна.
— Съпругът ви ме покани да дойда да работя за него, мадам. Дори си получихме заплатите.
— Заплати?
— Да, мадам — кимна Джаспър и отново се усмихна. — Бриджит и останалите също са тук. Така да се каже, придружихме лично вашите картини. Всички те пристигнаха непокътнати. Позволих си да ги сложа в кабинета при другите ви платна.
Бриджит, която се намираше в задната част на къщата, бе дочула гласовете им и се показа нерешително откъм коридора. Сарина я видя и се спусна към нея. Двете жени се прегърнаха, просълзени от радост.
— Изглеждате страхотно, мис… искам да кажа, мадам… мисис Бърмингам. Никога не сте изглеждала толкова хубава. — Блесналият й поглед се спусна към леко заобления корем на господарката й, който вече си личеше дори под шала. — И ще си имате бебче! О, толкова се радвам за вас, мадам.
— Благодаря ти, Бриджит — каза Сарина, като стисна с обич ръката й. — Но кажи, познаваш ли вече моя съпруг?
— Видях капитан Бърмингам само онзи път на кораба, мадам, когато ви донесохме дрехите. Ама ако ме бяхте попитала, още тогава щях да ви река, че между двама ви нещо се мъти. Само дето не съм и сънувала, че ще се вземете още преди да заминете от Лондон. Поне мосю Моне тъй ни каза. Сигур съвсем сте си загубила ума, щом цялата работа е станала толкоз набързо.
— Познавам съпруга си още от дете, Бриджит, и съм влюбена в него долу-горе оттогава, така че поне за мен нещата не бяха толкова изненадващи. — Сарина се засмя и добави: — Е, за него може би са били.
Бо се присъедини към тях и след като жена му го представи официално, се обърна към камериерката:
— Филип показа ли ви къде да се настаните?
— О, да, сър. В слугинските къщички зад градината. И трябва да ви кажа, сър, че нивга не съм виждала по-хубави помещения за прислугата.
— Надявам се, че там ще ви бъде удобно.
— Сигурна съм, че на всички ще ни бъде много удобно, сър. Много ви благодарим, задето ни помогнахте за пътуването и за всичко останало. Нямаше да можем да стигнем дотук без паричките, дето ни ги дадохте. Джаспър правеше сметка на всяко пени, той че ще ви каже точно какво сме похарчили.
— Добри слуги се намират трудно, така че направих услуга по-скоро на себе си.
— Все тая, сър. Всички сме ви много задължени за туй, което, направихте за нас.
Сарина внезапно вдигна глава.
— Те ли бяха причината толкова да бързаш да се приберем?
Бо се ухили и сви небрежно рамене.
— Знаех, че трябва да пристигнат всеки момент, защото бях проверил какви кораби плават насам. И понеже нямах представа кога точно ще хвърлят котва, ходех до пристанището всеки ден. Само тази сутрин не успях.
— Изглежда, че пазите доста неща в тайна от мен, сър — укорително каза тя и се засмя.
Погледът му се плъзна към корема й и заблестя развеселено.
— Да, мадам, но вие пазите повече.
Денят на годежния бал на Сюзан дойде и Сарина положи специални грижи за външността си, защото знаеше, че там ще срещне не само Джърмейн, а и много други, които се бяха надявали да спечелят Бо за себе си. Мадам Феру и нейните помощнички се бяха трудили неуморно, за да завършат навреме светлосиньото си творение. По молба на Бо роклята бе ушита по подобие на розовата, която съпругата му беше носила в деня на неговата вечеря с приятели на борда на „Дързост“ в Англия. Тази обаче беше направена така, че да прикрива доколкото е възможно заобления й корем. Корсажът бе разкроен малко под талията, където тежките поли от извезана с мъниста коприна бяха леко набрани. Ръкавите бяха дълги и свободни като в епохата на рицарите и техните дами, но деколтето бе квадратно и дълбоко изрязано досущ като това на розовата рокля, което се бе сторило на Бо най-интригуващата част от дрехата и на което той изрично бе настоял.
Косите на Сарина бяха вдигнати във висок кок, а на ушите й трепкаха изящни обици от перли и диаманти. Като закъснял сватбен подарък беше получила от Бо осемреден наниз от перли с красива розово-бяла камея, оградена от диаманти. Доставяше й огромно удоволствие да я носи, защото никога не бе виждала, камо ли притежавала толкова красив и скъп накит.
Но колкото и да бе хубав нанизът, начинът, по който Бо й го подари, изобщо не можеше да се сравнява с церемонията на любов и преданост, в която бе превърнал поднасянето на новата й сватбена халка. Беше свалил златната филигранна халка от пръста й, бе паднал на колене, за да й се закълне тържествено в обич и вярност, целунал бе ръката й и бе сложил новата халка с диаманти на средния й пръст. Последва една вечер, която навярно и двамата нямаше да забравят никога — вечер, започнала с приятна вечеря в спалнята, продължила с къпане в огромната вана на Бо и преминала в любовна нощ, напълно достойна за една новобрачна двойка.