Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Келъм увеличи един сегмент от изображението и пунктираните точици заприличаха на рояк комари.
— Близо до планетата пластовете са толкова плътни, че досега никой не смееше да се приближи, но пък трябва да са много богати на суровини. Изненадващото е, че очаквах да загубя половината от тях, но те продължават да изпращат сведения. — Потекоха водопади от подредени в колони цифри и символи. — По дяволите, виж всички тези метали! Една шепа бойни компита могат да оставят без работа старите ни рудокопачи.
— Повечето от тях не биха имали нищо против, татко. Оплакват се не по-малко от нашите гости зевесетата.
Съсредоточен в данните, Келъм не я чу. Чукна с пръст по едно абсолютно необичайно показание и възкликна:
— Какво е това, по дяволите?
Зет погледна и каза:
— При всичките сензори, които си инсталирал в разузнавателните загребвачи, как можа да забравиш да поставиш оптически предаватели?
— Та това са компита! Изобщо не ми хрумна, че ще трябва да правят огледи. — Келъм сви рамене и прокара пръст по диаграмата. — Виж тук. Каквото и да е, няма нищо общо с останалите материали.
— Може би още останки от ЗВС — предположи Зет. — Може да са се спуснали по-близо до планетата.
— Но всички сигнатури са погрешни.
Тя вдигна брадичка.
— Цял ден ли смяташ да се взираш в този компютър, или тръгваме да огледаме сами?
Той се ухили.
— Да вървим, по дяволите.
— Но да се разберем предварително: аз пилотирам, татко. Никакви възражения.
Келъм знаеше, че е излишно да упорства.
Зет кръжеше из най-плътния вътрешен пръстен със скорост, от която баща й изпитваше безпокойство. Някои от препрограмираните бойни компита летяха около тях като придружители, като я насочваха в безопасен курс и излъчваха предупреждения за приближаване на опасни струпвания. За да не демонстрира нервността си, баща й… не спираше да бъбри.
— Забелязвам, че прекарваш доста време с онзи млад командир от зевесетата — Фицпатрик.
Тя повдигна рамене, за да прикрие смущението си.
— Тормозя го безмилостно, но пък друго не е възможно. Самата му личност ме провокира да натискам копчетата му, но реакциите му никога не ме разочароват.
— Ами тогава се опитай да натиснеш някое копче, за да свърши някоя работа за разнообразие. Смяташ ли, че вече привикват с живота тук?
Зет изпъшка.
— Изобщо не.
— В такъв случай не знам какво да правя с тях. Време е да се научат да са от полза. Вече са осиновени семейни членове, а не затворници.
Зет в последния момент избегна три стрелнали се метеорита.
— Съмнявам се изобщо някога да почнат да се възприемат по този начин, татко. Засега са най-добри в създаването на главоболия.
— Не е голяма файда. И какво мислиш за този младеж? Той е красив, а на твоята възраст…
— Татко, да си забелязал случайно отломките, през които се промъквам? Остави ме да се съсредоточа, ако обичаш.
— Разбира се.
Той изду многозначително устни, което я вбеси, но тя наистина не го беше прекъснала само за да си намери повод да не отговори. Наистина трябваше да се съсредоточи върху полета.
Компитата-придружители изсвистяха пред нея и във фланг — насочваха я в безопасен курс. Тя дръпна рязко контролния лост наляво и надясно, не смееше дори да примигне. Баща й до нея пребледня и сграбчи ръчките на седалката. Корабите на компитата пострадаха сериозно и по корпусите им зейнаха множество пробойни, но крабът на Зет получи само няколко драскотини и лека пукнатина с формата на звезда върху дебелия преден екран.
Келъм се овладя и погледна показанията на един малък монитор.
— Вече наближихме.
Зет посочи с брадичка.
— Ето там. Блести много по-ярко от останалите скални парчета.
Под отразената от облаците на Оскивъл светлина нещо светеше като ярък диамант сред купчината отломки, които сякаш образуваха плътен защитен слой около него. Компитата-придружители се завъртяха в кръг и се гмурнаха, насочвайки Зет в безопасен курс.
Характерните геометрични контури на предмета бяха не по-малко отличителни от блестящия корпус. Осеяната с остри шипове сфера се носеше самотно в пространството сред плътното минно поле от скалисти отломки.
— Кораб на дроги — прошепна Зет.
Келъм прехапа устна.
— От по-дребните е.
Тя се приближи още повече и подскочи в седалката си от удара на една скала по корпуса на кораба — тътенът отекна като чук върху наковалня. Зет стабилизира кораба и внимателно огледа чуждоземното кълбо.
— Обзалагам се, че е ударено при сражението, татко. Все пак зевесетата са успели да свършат нещо.
— Не отчитам никакви енергийни или жизнени показания… макар че изобщо не ми е ясно как би трябвало да изглеждат, по дяволите! Дръпни се малко и изчакай компитата да се приближат. Да видим как ще реагира.