Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Бомба? — изкрещя Никола и претича през улицата.
Девис позволи на обезумелите си коне да отстъпят и след това ги обърна като ги остави да изтеглят кабриолета напреки на улицата пред каретата, така че да блокират пътя й за измъкване. Задържани сред дима, изплашените коне продължиха да се дърпат назад и встрани, сякаш искаха да разцепят кабриолета на части и така изплашиха още повече впряга на каретата. Рейнар беше скочил от каретата и в момента търчеше наоколо и крещеше като някакъв паникьосан маниак. На другия тротоар Мадлин пищеше и припадаше убедително в ръцете на Доктор Хал. Крак се беше изправил на капрата и едва не падна, когато неговият впряг се опита да се присъедини към подплашените коне по средата на улицата, след което посочи към алеята встрани от сградата с апартаментите и извика:
— Видях го! Метна бомбата и избяга натам!
Когато обсъждаха плана по-рано същия ден, Инспектор Ронсард особено се беше възхитил на този детайл.
Никола се промъкна снишен през разстилащата се димна завеса и едва не се сблъска с лакея, който пътуваше на гърба на каретата. челото на мъжа кървеше, сякаш беше паднал, когато возилото беше спряло внезапно. Никола го сграбчи за раменете и изкрещя истерично:
— Това беше бомба, иди за помощ! — и го отблъсна встрани.
Никола стигна до каретата, точно когато вратата се отваряше и Октав излизаше навън. Никола го хвана за реверите и го залепи отстрани на каретата.
— Изненадан ли си? — попита.
— Какво искаш? — заекна Октав.
Един проблясък от искрящия фойерверк освети лицето му: в бялата светлина то изглеждаше бледо до болнавост, около изцъклените му очи имаше червени кръгове, а кожата беше провиснала. Никола си помисли с горчиво задоволство, че последните няколко дни не са донесли нищо добро и за Доктор Октав.
— Знаеш какво искам — твоя магьосник. Къде е?
Трябваше да вкарат Октав в кабриолета на Девис и да го отведат, но Никола чу Рейнар, който спореше с някого от другата страна на каретата и говореше нещо, че цялата банда анархисти са избягали по алеята. Помисли са да завлече Октав до кабриолета сам, но ако спиритистът започнеше да се съпротивлява и го видеха, планът им щеше да пропадне.
— Ще ти кажа. Ще ти кажа, ако ме защитиш… Не знаеш какво е той…
Никола го разтърси.
— Къде е? Казвай, Докторе, това е единственият ти шанс.
— Резиденцията… резиденцията на реката. Беше там… — Гласът на Октав се превърна в писък. — Ето го!
Никола разполагаше само с една секунда, за да разбере, че това не е номер. Нещо го сграбчи за рамото и той политна към земята. Претърколи се на калния паваж, останал без дъх и видя един силует, застанал над Доктор Октав.
На слабото осветление и проблясъците от фойерверка отпърво помисли, че това е мъж. Виждаше полите на балтон, форма, която можеше да е шапка, но тогава си даде сметка колко съществото превъзхожда на ръст Октав и как го разтърсваше като парцалена кукла и разбра, че това не е човек.
Никола бръкна трескаво за револвера в джоба на палтото си. Беше го взел неохотно, с мисълта, че не иска за застреля случайно някой от кочияшите или лакеите, но и с мисълта, че тазвечершната работа не бива да се проваля. Извади оръжието, прицели се в главата на съществото и стреля.
То се обърна към него, все още сграбчило за палтото съпротивляващия се Октав и изръмжа. Никола запълзя заднишком, прицели се и отново стреля, макар да знаеше, че първият изстрел не беше пропуснал. По-лесно щеше да е да се боря с Призрачния Двор, помисли раздразнено. На неговите обитатели поне им действаше огнестрелното оръжие; съществата, плод на човешка магия и некромантия очевидно не реагираха.
Тогава то пусна Октав и се запъти към Никола, бавно и целеустремено. Никола се изправи и побягна. Плътната димна завеса все още се стелеше наоколо и каретата пречеше на жълтеникавата светлина на уличната лампа; искаше да види какво е това нещо. Октав лежеше на улицата и помръдваше едва доловимо. Никола изруга под нос. Саможертвата, с цел Октав да избегне със напълно справедливата и съвсем заслужена съдба, изобщо не влизаше в плановете му, но не можеше да остави да го убият преди да разбере къде се крие магьосникът.
Високата фигура се спусна към него, пристъпвайки иззад сянката та каретата. Лицето й беше на старец, с неправилни груби черти, но когато светлината попадна отгоре му, то се превърна в мъртвешка глава с опъната като пергамент изтъняла кожа. Никола продължи да отстъпва, за го примами далеч от Октав, който беше успял да се изправи на колене и се опитваше да изпълзи встрани.
Октав навярно беше издал някакъв звук или съществото беше прочело нещо в изражението на Никола, защото изведнъж се обърна и се хвърли към ранения спиритист.