Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Когато отново излезе под дъбовете, третият Стражник на Миреле, Ейвар Хачами, се беше присъединил към останалите — мъж с ястребов нос и с дебели прошарени мустаци. И четиримата Гайдини се бяха заловили здраво за работа — шатрите вече бяха прибрани и почти сгънати. Никола и Арейна подтичваха насам-натам, мъкнеха лагерните вещи и ги товареха в каруцата — от одеялата до съдовете за готвене и железния казан за пране. Всъщност направо си тичаха, без да спират, но поне половината от вниманието им беше насочено към Сюан и другите две Сестри, които стояха край дърветата. Колкото до това, Стражниците отделяха на своите Айез Седай доста повече от половината си внимание и буквално бяха настръхнали. Кой кого караше да къкри, изглежда, беше под въпрос.
— Не ми говори с този тон, Сюан — тъкмо казваше Миреле. Не чак толкова силно, та да я чуят Никола и Арейна, но достатъчно хладно, за да охлади дори жегата. И се беше изпънала като струна, толкова властно, че чак щеше да се пръсне от властност. — Чу ли ме? Да не си посмяла!
— Да не би да си загубила всякакво благоприличие, Сюан? — Зноят в гласа на Нисао не отстъпваше на хладината в гласа на Миреле. — Ако съвсем си забравила простичките правила за поведение, може отново да те научим!
Сюан ги гледаше хем стреснато, хем сърдито.
— Майко… — почти изохка тя. — Тъкмо обяснявах възможните наказания. — Тя вдиша дълбоко и продължи по-уверено: — Съветът, разбира се, ще трябва да ги измисли в движение, поради липса на прецедент, но като нищо ще започнат с това, че ще ги накарат да прехвърлят собствените си Стражници на други, след като това толкова им харесва.
Миреле стисна очи, а Нисао се извърна да погледне към Стражниците. Лицето й изобщо не се промени, макар да се поизчерви малко, но Сарин се олюля и направи три бързи крачки към нея преди тя да вдигне ръка да го спре. Един Стражник можеше да чувства присъствието на своята Айез Седай, нейния страх и гняв, точно както Егвийн можеше да усеща чувствата на Могедиен, докато носеше ай-дама. Нищо чудно, че и четиримата Гайдини се бяха наежили и изглеждаха готови да скочат — те можеше и да не знаят какво е довело техните Айез Седай до ръба на отчаянието, но разбираха, че са на този ръб.
А точно там искаше да ги види Егвийн. Не че особено й харесваше. Цялото това маневриране беше като някаква игра, но чак толкова… „Длъжна съм да направя каквото трябва“ помисли си тя, без да е сигурна дали това е усилие да се стегне, или опит да си намери извинение за това, което се канеше да направи.
— Сюан, моля те, изпрати Никола и Арейна в лагера. — Това, което нямаше да видят, нямаше да могат и да разкажат. — Не можем да ги оставим да плещят, така че се погрижи да разберат какво може да ги сполети. Кажи им, че получават още една, последна възможност, защото Амирлин е милостива, но повече няма да получат.
— Мисля, че с това поне мога да се справя — отвърна Сюан, надигна полите си и енергично закрачи към двете жени. Никой не можеше да крачи така, както Сюан, но все пак, изглежда, в момента повече й се искаше да се махне от Миреле и Нисао, отколкото да се кара.
— Майко — почна Нисао, подбирайки думите си — преди да напуснете, вие споменахте нещо… намекнахте, че може да се намери начин… за нас… да избегнем… някакъв начин, при който няма да ни се наложи да… — Тя отново хвърли поглед към Сарин. Миреле можеше да мине за айезседайската невъзмутима тържественост, само дето бе сплела пръсти толкова силно, че кокалчетата им почти пробиваха тънката кожа на ръкавиците й. Егвийн им даде знак да изчакат.
Никола и Арейна видяха вървящата към тях Сюан и се вдървиха. Което не беше чудно — Сюан крачеше така, сякаш смяташе да мине през тях. Арейна завъртя глава, търсейки някакъв изход, но преди да се сети да побегне, Сюан вдигна ръце и хвана и двете за ушите. Каза им нещо — твърде тихо, за да се чуе — и Арейна изведнъж спря да се дърпа. Вярно, ръцете й хванаха китката на Сюан, но като че ли по-скоро за да не падне, отколкото да отблъсне ръката й. А на лицето на Никола се изписа такъв ужас, че Егвийн се зачуди дали Сюан не е отишла твърде далече. Въпреки че, предвид обстоятелствата, може би не беше.
Каквото и да им беше казала Сюан, след като им остави ушите на мира, двете моментално се обърнаха към Егвийн и заприклякаха най-усърдно. Поклонът на Никола беше толкова нисък, че само дето не зарови лицето си в земята, а Арейна за малко да се претърколи презглава. Сюан плесна рязко с ръце и двете жени се изправиха, бързо развързаха двата рунтави коня от коневръза, яхнаха ги без седла и препуснаха в галоп толкова бързо, че сякаш им бяха изникнали криле.