С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Хмм, добре. Аз…
— Преди да ми дадете отговор… бих искала да ви съобщя, че ще имате осемнадесет месеца да освободите мястото. С други думи, Джи Ес Ес ще стане собственик след подписването на нотариалния акт, но ние няма да се намесваме година и половина. Така семейството ви ще има достатъчно време да се изнесе. Не сте задължен да използвате периода, но имате право на избор.
Джейд си пийна от кока-колата, преди да завърши този разговор. Пръстите й бяха студени като чашата с лед.
— Ще ви се обадя допълнително — каза най-после господин Паркър.
— Кога?
— Когато реша.
— Господин Паркър, ако трета страна…
— Това е всичко засега. Дочуване.
Джейд дълго се взираше в телефона, след като затвори, и й се искаше да бе казала повече неща, по по-различен начин. Трябваше да се справи със ситуацията с бели ръкавици. Беше заложила не само гордостта си, но и бъдещето си в Джи Ес Ес.
Отис Паркър остави слушалката и се обърна към гостите си.
— Е, Отис, какво ще й кажеш, когато се обадиш отново? — гледаше го Иван изпод вежди.
Отис се почеса по главата и погледна с неудобство към жена си, която седеше на дивана, мълчалива и скована.
— Не знам точно какво да правя, Иван. Тя ми предлага седемстотин и петдесет хиляди и ми отпуска повече от година да се изнесем. Ти едва ли можеш да предложиш такава сделка.
— Можем и ще го направим! — Челюстта на Нийл сякаш бе изваяна от гранит, очите бляскаха твърдо. През цялата среща с Паркърови стоеше прав. Донесе Иван, сложи го на фотьойла с мазната облегалка и се подпря небрежно на стената, преструвайки се на спокоен.
Седмицата беше ад за него. Желаеше сделката и колкото по-бързо я реализираше, толкова по-добре. Не обичаше да е затънал до гуша в дългове. Но бе стигнал до тук и трябваше да продължи до края. Ако се наложеше, щеше да ипотекира лодката и къщата на плажа в Хилтън Хед. Едва забележимо кимна на баща си.
— Дай ни няколко седмици да си премерим силите с нея — обърна се Иван към Отис. — Дължиш ми го след всичките кредити, които съм ти отпускал. — Продължи, прилагайки най-добрата си тактика, тактиката на страха. — И няма да скрия от тебе, Отис, че ме разочарова. Трябваше да дойдеш и да ми кажеш още първия път, когато Джейд ти е предложила да купи мястото. Нямаше да разбера, ако не бяха шпионите ми, които се грижат за моите интереси. Най-напред си помислих, че ме лъжат, като ми съобщиха, че си замесен в заговора на Спери да ме разори.
— В никакъв заговор не съм замесен, Иван.
— Да, но на мен така ми изглежда. Моята оферта все още лежи недокосната на масата. Ето ме мен тук. Считам, че сме приятели, ще повиша сина ти, който работи при мен. Да, ще го направя бригадир и ще му вдигна заплатата заради нашето приятелство. Ще могат с допълнителните пари да си покрият нуждите за бебето. — Той изсумтя и остави Паркър да си мисли по недоизказаното.
Нийл схвана намека му.
— Готов ли си да тръгваме, татко?
— Смятам, че да. Както ми изглежда, няма да сключим сделка тази вечер. — Кимна към сина си да го вдигне. — Уморих се от това разтакаване, Отис. Готов съм вместо теб да взема решение, чуваш ли?
Отис тръсна отчаяно с глава.
Нийл взе Иван на ръце и го понесе. Отис тръгна към вратата, отвори я и я задържа да минат. На прага Нийл се обърна към него и каза:
— Не мога да повярвам, че ще правиш бизнес с Джейд, след като Гари се обеси заради нея. Ако й продадеш мястото, той ще се обърне в гроба.
Госпожа Паркър издаде тих скръбен стон. Той изгледа и двамата презрително, изнесе баща си по скърцащата веранда и го завърза на предната седалка на Ел Дорадото.
Когато се отдалечиха от къщата, Иван се обади:
— Хубава работа свърши. Последните ти думи могат да преобърнат нещата.
— Но не можем да разчитаме само на това.
— Какво искаш да кажеш?
— Парите са по-добра причина от чувствата. Вместо да се противопоставяме на офертата на Джейд, трябва да се върнем с по-изгодно предложение.
— Защо, по дяволите?
— Тя чака той да й се обади с отговора си, нали? Бихме могли да я надскочим, да сащисаме стареца и да напишем името му, преди да е успял да се съвземе. Играта може да продължи безкрайно. С якия си гръб тя ще вдига цената до второто пришествие. И сигурно има защо, иначе не би увеличила сумата толкова много за толкова кратко време.
— Прави каквото трябва, момче — избоботи Иван и потри разсеяно гърдите си. — Няма да мога да се наспя като хората, докато тази кучка ми се пречка в живота.
24.
— Мислиш ли, че трябва да се заема с професионален футбол, господин Бърк?
— Казах ти да ме наричаш Дилън.
— Знам, но не мога да свикна.