Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Значи очите ви са замъглени — повиши Бени глас, обърна се наляво и върна на Новак презрителния поглед.
Навън в коридора тихо звънна сигналът за повикване на сестра. На Бени той му се стори като гонг за започването на нов рунд, тъй като американците веднага го нападнаха с въпроси.
— Защо дойде тук, Баум? — започна Бюканън.
— Много добре знаете защо, господин Бюканън. Да разследвам експлозията в консулството.
— Знаехте ли, че Клумп е замесена? — намеси се и Чарлз Голд.
— Все още не съм убеден, че е била — отговори Бени. — Експлозията и отвличането на оръжието може да са чисто съвпадение. — Той вече не го вярваше, но не можеше и да открие логическа връзка между двете събития. Защо Мартина ще се издава толкова грубо?
— Да бе — изсумтя Дени Байлър. Подутината зад бузата му се оказа тютюн, тъй като той изплю къса, кафеникава струя в картонена чашка.
— Вие сте знаели, че тя е тук, полковник — обвини го Хал Новак. — Както и какви са намеренията й.
— Съгласен съм — обади се Питър Кол.
— Господи — изръмжа Баум, измъкна лявата си ръка изпод одеялото и скръсти ръце на гърдите си. Хартиеното топче вече се беше превърнало на каша и той го хвърли ядосано. — Значи наистина си мислите, че един израелски офицер, ваш съюзник, ще пристигне тук, знаейки със сигурност, че ще бъде направен опит за кражба на секретно американско оръжие и няма да сподели тази информация с Министерството на отбраната? Вие луди ли сте?
— Абе вие си имате собствени планове — каза Байлър, като че Баум е глава на мафиотска фамилия с различни морални ценности.
— Когато нападнахте Бейрут през осемдесет и трета — добави Хал Новак, — двеста и петдесет морски пехотинци загинаха, докато вашите сигурно са знаели предварително за всяка по-сериозна терористична акция, която ще се провежда.
— И ви предупредихме двадесет пъти, проклети да сте! — изрева яростно Бени. Сега вече защитаваше честта на страната си, а не толкова семейните си интереси. — Щом като пращате хората си в бойна зона, защо им забранявате да ходят със заредено оръжие? Не разбирате ли, че така ги обричате да бъдат взривени от някакъв маниак с кола-бомба? Що не потърсите вината в себе си, а?!
— Я виж ти — изръмжа едрият „тюлен“ откъм ъгъла си, явно споделящ подобно мнение по отношение на тъпите правила.
— Да не спорим, Баум — намеси се Джак Бюканън. — Приемаме, че си знаел, че онази Клумп е хвърлила око на „Миноу“.
Бени въздъхна, събра последните си остатъци търпение и преплете пръсти върху корема си.
— Господин Бюканън — заговори бавно той. — Тук няма никакъв спор. Защото простият факт е, че аз изобщо не знаех за вашето „Миноу“, докато вие не ми разкрихте така щедро тайната си тук, в тази стая.
Бюканън задържа погледа на Баум, докато останалите се споглеждаха и се чудеха кой ли ще пострада сега заради това нарушение на секретността.
Баум каза истината. Той не знаеше предварително за „Миноу“, нито за намерението на Мартина да го краде, макар сега наистина да подозираше как смята да го използва. Естествено, той не беше разкрил дълбочината на познанията си по отношение на нейната биография и подробности от досието „Танго“, които скоро щяха да означават много. Във всеки случай фактът, че Ото Клумп е бил ученият, измислил такова оръжие много преди технологиите да позволят осъществяването му, нямаше нищо общо с всичко това. По ирония на съдбата обаче то попадна в ръцете на Мартина и й даваше възможности, каквито човек просто не иска да си представи.
— Но съм съгласен с господин Новак — настойчиво продължи Бени. — Тя е знаела за оръжието. И всички ние, като офицери от разузнаването, можем да си направим заключенията. Или вие имате чужд агент в армията, може би дори платен информатор, който е разкрил тайната пред Клумп, или пък вие самите вече сте препродали „Миноу“ на други потребители. Някоя страна от Третия свят? Може би някоя арабска държава?
Оказа се, че и двете му предположения са точни, макар само доктор Карсуел и Питър Кол да можеха да потвърдят теорията на Баум. Кол обаче предпочете да се възмути.
— Това са пълни глупости, господине — изръмжа той и постави юмруци на кръста си.
— Така ли? — изсмя му се Бени. — Като разузнавач, който би трябвало да мисли точно онова, което казах, ми се струва, че възмущението ви е твърде зле изиграно.
— А пък аз мисля, че ти просто се опитваш да се измъкнеш — изсъска Кол.
— При това с финес, Баум — поклати глава Бюканън. — С финес.
Бени за пореден път успя да се въздържи. Но докато гледаше право в очите им, почувства дълбоко разочарование. Болка от недоверието в лоялен приятел.