Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Откакто се помнеше, беше умен. Това беше дар, който дължеше на дедите си — хора като Мениън и Рон Лий, които на времето си са били истински принцове — но и дар, които той бе усъвършенствал. Федерацията му бе дала и причината, и възможността затова. Беше прекарал по-голямата част от младостта си в опити да измами Федерацията, която управляваше родната му страна, да я дразни, за да не се чувстват служителите й никога в безопасност, да ги кара да се чувстват унизени и объркани, воден от единственото желание някога завинаги да ги прогони от Лий. Беше много добър, може би най-добрият. Знаеше всички номера, повечето бе измислил сам. Можеше да измами почти всеки, ако му дадяха време и възможност затова.
Усмихна се горчиво. Поне винаги бе мислил така. Сега беше време да го докаже. Време беше да разбере защо Федерацията знаеше всяка тяхна стъпка, как бяха предадени бунтовниците, братята, малката група от Кълхейвън и всички останали, и най-важното — кой беше отговорен за това.
Отпусна се върху покрития от високата трева дънер на едно дърво, прибра колене до гърдите си и премисли още веднъж всичко, което му бе известно.
Списъкът на предателствата беше дълъг. Някой бе информирал Федерацията, когато Падишар ги бе завел в Тирзис, за да вземат Меча на Шанара. Някой бе узнал какво преследват и бе информирал федералния командир за пристигането им. Един от вашите, бе казал командирът на Падишар. След това някой бе разкрил местоположението на Издатината, която сега беше обградена от федералната войска — отново някой който знаеше къде и как да стигне до нея.
Намръщи се. Очевидно предателствата бяха започнали от по-рано. Ако приемеше, а сега вече бе готов за това че някой е изпратил Гризача по следите им в Улфсктааг и че е подсказал на Призрака при Хребета Тофър, къде Паяците Гноми могат да открият Пар, значи предателствата са започнали още от Кълхейвън!
Значи ли, че някой ги е проследил още от Кълхейвън?
Веднага отхвърли тази възможност. Никой не би могъл да го направи.
Но имаше още нещо към загадката: бе видял Хайърхоун в Тирзис, а убиецът му очевидно беше в хълмовете Парма. А убийството на часовите до лифта, когато кошовете са били горе. Как можеше да свърже всички тези събития?
Остави за няколко минути всичко да премине отново през главата му, за да не е пропуснал нещо. Опита се да подреди парченцата мозайка. Минутите тихо се изнизваха. Парченцата не се подреждаха.
Нещо пропускаше.
Бързо потри ръце. Реши да опита по друг начин. Щеше да отстрани това, което не му върши работа, за да види какво ще остане. Пое си дъх и се отпусна.
Никой не би могъл да ги проследи през цялото време. Значи е един от тях. Но, ако един човек бе причина за появата на Гризача, Призрака и всичко, което се беше случило в лагера след появата им, значи бе от основната група: Пар, Кол, Стеф, Тийл или той самият. Веднага се спря на Тийл, тъй като за нея знаеше по-малко, отколкото за другите. Не можеше да повярва, че е някой от братята или Стеф. Но защо Тийл. Не беше ли изтърпяла и тя толкова, колкото и Стеф?
Освен това какво общо имаше Хайърхоун? Защо са били убити хората от патрула до лифта?
Спря се. Били са убити, за да може някой или да влезе, или да излезе, без да бъде забелязан! Имаше логика. Но лифтовете са били горе: Значи са били убити след като са качили някого горе — може би, за да се скрие самоличността на този някой.
Пребори се с възможностите — всичко водеше към Хайърхоун. Той беше ключът. Ами ако наистина него е видял в Тирзис? Ами ако Хайърхоун наистина ги бе предал на Федерацията? Но той не се бе връщал повече при Издатината. Как тогава би могъл да убие постовите? И защо след това и той е бил убит? И от кого? Възможно ли бе предателите да са двама — Хайърхоун и някой друг.
Нещо си дойде на мястото.
Морган Лий се поизправи. Кой беше враг, истински враг тук? Истинският враг бяха Призраците. Не беше ли това, което им каза сянката на Аланон? Не ги ли предупреди за това? А Призраците можеха да вземат тялото, формата и говора на всеки един. Поне някои от тях — най-опасните. Така бе казал Коглайн.
Морган усети, че пулсът му се ускори, а лицето му почервеня от напрежение. Нямаха работа с човешко същество, а с Призрак! Изведнъж парченцата от мозайката започнаха да се подреждат. Призракът би могъл да се скрие между тях, без да го усетят. Призракът би могъл да привика Гризача, да се обади на един от своите при Хребета Тофър, да изпревари групичката на Падишар в Тирзис, да разузнае целта им и да се върне преди тях. Призракът би могъл да стои достатъчно близо. И можеше да се маскира като Хайърхоун. Не, не да се маскира, а да бъде Хайърхоун! И би могъл да убие Хайърхоун след като е изпълнил задачата си, а след това и постовите, защото са го видели, независимо чие лице е носил. Разкрил е на федералната армия пътя до Издатината — дори им е направил карта.