Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Ясно ли ви е какво се получи? Като махнете измислените титли, групата В все така държеше юздите в ръцете си според съветите на Майк. Тя бе подкрепена от Конгреса, в който не можехме да загубим важно гласуване — но пък губехме нещо друго, ако не искахме да спечелим или ако не ни интересуваше.
Тогава обаче не виждах смисъл във всички тези приказки.
На вечерното заседание Проф разказа за пътуването, сетне ми отстъпи трибуната (с позволението на председателя на комисия Корсаков), за да им обясня что означаваше петгодишния план и как се опитаха да ме купят. От мен никога няма да стане оратор, но по време на следобедната почивка успях да назубря речта, написана от Майк. Беше я скалъпил толкова злобно, че пак се ядосах и си бях начумерен, докато говорих, та прихванаха от мен. Когато седнах на мястото си, Конгресът бе готов за бунт.
Проф пристъпи напред, слаб и бледен, и каза тихо:
— Другари депутати, какво ще правим? Със съгласието на председателя Корсаков предлагам да обсъдим неофициално как да се отнесем към това поредно оскърбление за нашата нация.
Един образ от Новилен искаше да обявим война и щяха веднага да го послушат, ама Де ла Пас им напомни, че засега провеждаме предварително обсъждане.
Още изказвания, все горчиви. Накрая стана депутатът Чанг Джоунс:
— Колеги конгресмени — извинявайте, господин председател Корсаков, — аз съм фермер, отглеждам ориз и жито. По-точно бях, защото през май взех заем от банката, със синовете ми преминавахме към разнообразяване на културите. Фалирали сме; изпросих пари от познат, за да си платя подземката дотук, но семейството има какво да яде и може би скоро ще оправим борчовете си. Поне вече не се занимавам със зърно. Други обаче продължават. Катапултът никога не е изоставал от графика дори с един товарач през цялото време, откакто сме свободни. Все така изстрелваме пратките, надяваме се техните чекове да струват нещо някой ден… Но сега знаем! Казаха ни какво смятат да правят с нас! Думам ви — единственият начин да внушим на тези негодници, че имахме сериозни намерения, е да спрем доставките още днес! Нито тон повече, нито килограм… докато дойдат тук и преговарят честно за честни цени!
Към полунощ приеха решението за ембарго, после закриха сесията… а работните комисии довършваха заседанията си.
Уайо и аз се прибрахме у дома, свиквах наново със семейството си. Нямах нищо за правене. Майк-Адам и Стю измисляха как да ударим Земята. Приятелчето бе спряло катапулта („технически проблеми в балистичния компютър“) денонощие по-рано. Наземният контрол в Пуна щеше да поеме последния товарач в полет след около ден и щяхме да съобщим на Синята планета, че този наистина е последният, който някога ще получат.
22
Шокът за фермерите бе отслабен от продължаващото изкупуване на зърно при катапулта. Ала сега на чековете изпъкваше предупреждение, че държавата Свободна Луна не ги гарантира, нито дори може да осигури някой ден изплащането им в управленски долари и т.н., и т.н. Все едно, някои хора оставяха жито, други — не, всички пищяха. Но нямаше какво да правят, товарните конвейери не помръдваха.
Депресията не се усети веднага в останалите сектори на икономиката. Частите за отбрана толкова изтощиха броя на ледокопачите, че продажбата на лед на свободния пазар носеше печалби. Клонът за стомана на „ЛуНоХоКо“ наемаше всеки здрав мъж, когото откриеше, а Волфганг Корсаков подготви хартиените пари — „национални долари“, напечатани така, че да приличат на хонконгските и на теория с привързан към тях курс. Луната разполагаше с изобилие от храна, изобилие от работа и изобилие от деньги. Хората не страдаха; бирата, залозите, жените и бачкането вървяха постарому.
„Националните“, както ги наричаха, бяха инфлационни пари, военни и надути, обезценени с част от процента още в деня на първата емисия под прикритието на разходи по обмяната. Имаше за какво да бъдат похарчени и никога не паднаха до нулата, но се поддаваха на инфлацията и курсът им все повече показваше това. Новото правителство хвърляше средства, които нямаше.
Е, това стана по-късно… Предизвикателството към Земята, Управата и Федерираните нации беше съзнателно злобарско. Корабите на ФН получиха заповед да не се приближават до Луната на по-малко от десет нейни диаметъра и да не влизат в орбита около нея на каквато и да било дистанция под заплахата да бъдат унищожени без предупреждение. (Не споменавахме как, защото не можехме.) Возилата, регистрирани като частни, биха взели разрешение за кацане, ако: а) то е поискано предварително с представяне на балистичния план; б) корабът предаде управлението на лунния контрол (Майк) от разстояние сто хиляди километра, следвайки одобрената траектория; в) екипажът не е въоръжен с изключение най-много на три единици ръчно оръжие у трима от офицерите. Последното се удостоверяваше с проверка след кацането, преди някой да напусне борда и преди резервоарите да бъдат заредени с гориво и/или реактивна маса. Нарушенията водеха до конфискация. Никой не можеше да слиза на Скалата след прилуняването освен хора, свързани със зареждането, разтоварването или обслужването, както и гражданите на онези земни държави, които признаваха Свободната Луна. (Всъщност единствено Чад, а той нямаше кораби. Проф очакваше някои частници да се пререгистрират в търговския флот на тия африканци.)