Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Юнис, наистина ли възнамеряваш да си наемеш жиголо?
— Джейк, няма да се омъжвам за него, нито дори да го вкарвам в леглото си. Очаквам да потанцува с мен, да се усмихва, да води приятен разговор — на цената на водопроводчик. Толкова ли е лошо?
— Няма да го позволя. Освен това не виждам какво има да се празнува. Юнис, делото още не е минало през Върховния съд.
— Имаме предостатъчно поводи за празненство. Вече притежавам легален статут — благодарение на теб, скъпи — и ти не си мой попечител, а внучките ми изгубиха по всички точки. Ако трябва да чакаме окончателното решение на Върховния съд, и двамата ще остареем.
— О, глупости! Още утре заминавам за Вашингтон, за да придвижа този въпрос. Малко търпение.
— Само не искай от мен търпение, мили. Зная, че скоро ще разрешиш въпроса, но, Джейк, в живота се случва какво ли не. Представи си, че катастрофираш…
— Дори това няма да ме стресне, скъпа. Тъй като по наследство не мога да очаквам сериозни сърдечни проблеми, нито имам генетична предразположеност към рак, защо да не бъде катастрофа? Всичко друго, само не и бавна, мъчителна смърт.
— Натриваш ми носа за грешката, която допуснах. Ще ми позволиш ли да свърша? Веднъж подхвърли, че според статистиката ти остават не повече от десет-дванайсет години живот — докато пред мен имало най-малко половин столетие. Това не е вярно, Джейк. Моята средна продължителност на живота все още е нула.
— Какво се опитваш да кажеш, за Бога?
— Истината. Която ти си забравил, а аз осъзнавам във всяка златна секунда. Джейк, в главата си имам трансплантат. Уникален трансплантат. Никаква статистика не може да важи за мен. Никой не знае какво ще стане, никой не може да предположи. Ето защо живея всеки ден, сякаш е последен. Джейк, миличък мой, не съм изплашена от смъртта, не, аз съм безумно щастлива. Когато бях малко момче, мама ме научи на една молитва:
Това е, Джейк. Не съм се сещала за тази молитва от деветдесет години. Но сега я използвам и… заспивам щастлива, без грижи за утрешния ден. — („Сестрице, пак излъга! Най-много да промърмориш едно Ом мани падме хум!“) „Същото е, сладурано. Молитвата е това, което влагаш в нея.“
— Джоан Юнис, веднъж ми каза, че не си вярваща. Какви са тези детски молитви?
— Доколкото си спомням, казах ти, че съм бил „умерен агностик“ — докато не умрях за кратко. Все още съм агностичка — което означава, че не зная отговорите на въпросите, които ме вълнуват, — но сега съм щастлива агностичка, защото дълбоко в сърцето си съм уверена, че светът не е безцелен, че в него има доброта и че присъствието ми е със съвсем конкретна причина, дори да не ми е известна. А тази молитва не е нищо повече от мисловен ритуал. За мен тя означава да изживея всеки миг пълноценно, така, както би го изживяла Юнис — весело, щастливо, без да се бои от смъртта. Като стана дума за тревоги, Джейк, одеве спомена Паркинсън?
— Не мога да кажа, че съм силно обезпокоен. Като адвокат, не виждам какво повече би могъл да направи. Но той е подъл човек, а Върховният съд е съставен от хора, не от ангели. Юнис, там има петима честни мъже и още четирима, от които не бих купил и кола. Ще видим какво ще стане.
— Така е, Джейк. Но не мисли за Парки. Най-лошото, което може да ни направи, е да източи малко пари. Което мога да понеса, след като и без това имам прекалено много. Такива като Парки на този свят с лопата да ги ринеш — трябва ли да се тревожим заради всичките?
Соломон се засмя.
— Права си. Ще се постарая.
— А сега иди да си вършиш каквото там беше намислил и забрави, че се опитвах да те замъкна в някой клуб. — („Сестрице, твърде лесно се предаваш.“) „Кой се е предал?“
— Юнис, ако наистина искаш да…
— Не, Джейк, не искам! Виждам, че сърцето ти е другаде. Докато си във Вашингтон, ще опитам някой от пороците на този декадентски град. Но ти обещавам, че ще си взема охрана. Малчо например, той плаши хората с ръста си. Ще поканя Алек и Мак и Уини, за да станем четворка.
— Юнис.
— Да, мили?
— Проклет да съм, ако те оставя в лапите на онези два вълка.
— О, Джейк, ревност ли долавям?
— Не. Бог да ме пази от този мазохистичен недъг. Но щом си решила твърдо да се запознаеш с обратната страна на медала, ще бъда до теб. Обличай се, момиче, отивам да изтупам молците от вечерното си сако. Официален тоалет.