Сделката на капитан Ворпатрил

— Това — каза Биърли — е добър аргумент.

— Но той вече се е оттеглил от всичко това — завърши Иван.

— Скромна пенсия за един верен имперски бюрократ? — Гъли вдигна вежди. — А в същото време майка ти е толкова богата?

— Това не я притеснява — заяви с твърд тон Иван.

— Но дали не притеснява него?

Иван отвори уста да отрече енергично, но изведнъж си даде сметка, че сред многото неща, които не знае за Саймън… е и това.

— Сигурен съм, че има по-важни неща, за които да мисли.

Гъли го дари с усмивка.

— Очарователно. — После махна с пръсти ала Шив, обърна им гръб и тръгна към гостната. Биърли направи неуточнена гримаса и тръгна след нея.

Иван изгледа за последно вратата на кабинета и ги последва.

Час по-късно партито се разтури, а Иван още не бе имал шанс да поговори насаме с Тедж. Саймън и Шив най-после бяха излезли от леговището на Саймън. Междувременно Биърли се беше изнервил още повече, принуден да слухти по периферията на чисто женския и въздълъг конклав между лейди Ворпатрил, лейди гем Естиф и баронеса Кордона, задушевна раздумка, в чийто край тричките вече си говореха на „ти“. Всички се изсипаха в иначе просторния, но сега внезапно отеснял коридор да си вземат връхните дрехи от ръцете на услужливата прислуга. Кристос се появи да заведе гостите до наземните автомобили, с които бяха пристигнали.

Саймън и Шив се разделиха с поредното озадачаващо ръкостискане. Докато тълпата се изнизваше през широката входна врата, Саймън се загледа замислено в широкия гръб на джаксънианеца, но после се обърна с лека усмивка към Тедж и й подаде ръка.

— Баща ви е много интересен човек, Тедж. Способен е да продаде слонове на цирков мениджър.

Тя му отвърна с усмивка, в която се четяха равни дози озадачение, благодарност и тревога.

— Мисля, че цирковите мениджъри биха искали да купят слонове, сър.

Усмивката на Илян се разшири.

— Да де.