Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
И тоя въпрос остана без отговор.
— Ще чакам Асагава в селото. Вие отговаряте за останалите три страни на квадрата — рече Фандорин.
Тоя път се наложи да чакат дълго. Преди да посети японския участък, Сирота май не се беше ограничил само с чай, ами направо си беше обядвал.
Когато слънцето се издигна в зенит, работниците се упътиха към къщичките си да отпочинат, преди пак да се хванат на работа следобед. Заедно с тях се върна и Маса.
Показа с жестове: там са, горе, и тримата. Гърбавия е с тях, внимателно наблюдават всички посоки, няма как да бъдат изненадани.
Ераст Петрович остави камердинера да следи единствената пътека, която водеше към храма. Запъти се към селото, за да пресрещне японската полиция.
Три часа по-късно по пътя се зададе тъмно петно. Фандорин вдигна бинокъла пред очи и ахна. Откъм Йокохама с походен марш пристигаше цяла войскова колона. В облаците прах лъщяха щикове, отстрани яздеха офицерите.
Титулярният съветник се втурна срещу войската, размаха отдалеч ръце да я спре. Само това липсваше, от хълма да забележат тая наежена стоножка!
Най-отпред яздеше самият вицеинтендант на полицията Кинсуке Суга. Като видя жестикулациите на Фандорин, той вдигна ръка и колоната спря.
Японските войници не се харесаха на Ераст Петрович: дребни на ръст, кльощави, голобради, униформите им висят, нямат никакъв строеви вид. Спомни си как Всеволод Виталиевич разказваше, че воинската повинност е въведена съвсем неотдавна и селяните не искат да служат в армията. Че как иначе? Над триста години на простолюдието е било забранено дори да пипа оръжие, за такова нещо самураите режели глави моментално. Така се е изградила тая нация, съставена от огромно стадо селяни овце и глутница самураи вълкодави.
— Ваше превъзходителство, да бяхте докарали и артилерия! — тросна се на големия началник Фандорин.
Оня се ухили доволен, засука мустак:
— Ако се наложи, ще докараме. Браво, мистър Фандорин! Как успяхте да проследите тия вълци? Вие сте истински герой.
— Бях помолил инспектора да п-прати десетина оправни агенти. За какво сте докарали цял полк войници?
— Това е само батальон — Суга преметна крак през седлото, скочи на земята. Ординарецът незабавно взе поводите от ръката му. — Веднага щом получих телеграмата от Асагава, телеграфирах в казармите на дванайсети пехотен батальон, той е разквартируван на миля оттук. Чудесно изобретение е телеграфът. Пък аз отидох право на гарата. Железницата и тя е много добро изобретение.
Вицеинтендантът излъчваше енергия и разпаленост. Той изкомандва нещо на японски и по колоната се понесе: „Чутайтьо, чутайтьо, чутайтьо!“75. Към челото на колоната забързаха трима офицери, придържайки сабите на хълбоците.
— Войниците ще ни трябват за външно отцепление — поясни Суга. — Нито един от злосторниците не трябва да се измъкне. Напразно се притеснявате, Фандорин, не съм възнамерявал да приближаваме повече. Сега ротните командири ще пръснат хората във верига и ще ги разположат по периферията на голям квадрат. От хълма няма да ни видят.
Нескопосните наглед войници се движеха учудващо точно и бързо. „Не са като нашите орли, но в строевата подготовка са добри“, коригира първоначалното си впечатление Фандорин.
За по-малко от минута батальонът се престрои в три дълги редици. Едната остана на място, другите две се обърнаха наляво и надясно и тръгнаха след командирите си.
Чак сега се видя, че в края на пехотната колона са се скупчили полицаите. Бяха петнайсетина души, сред тях бе и Асагава, но йокохамският инспектор изобщо не се държеше сред тях като началник. Те бяха предимно хора на възраст, сурови на вид, от оная порода, за която се казва „врели и кипели“. Тук беше и Сирота, който едва се държеше на краката си. Нищо чудно: цяла нощ без сън, нерви, пък и това далечно препускане до Йокохама и обратно.
— Най-добрите кадри в полицията — гордо ги посочи Суга. — Скоро ще ги видите в действие.
Той се обърна към един от помощниците си, заприказва на японски.
Деловодителят трепна, припомни си служебните задължения и застана до титулярния съветник. Запревежда полугласно:
— Адютантът докладва, че са разговаряли с кмета на селото. Селяните ще работят както обикновено, без да издават нашето присъствие. Сега ще се проведе съвещание. Има едно много удобно място.
„Много удобното място“ се оказа селската конюшня, вмирисана на тор и конска пот. Затова пък през пролуките в стените отлично се виждаха и полето, и хълмът.
Вицеинтендантът седна на сгъваемо столче, останалите полицаи го заобиколиха в полукръг и оперативният щаб пристъпи към разработване на операцията. Говореше предимно Суга. Самоуверен, бърз, усмихнат, той явно се чувстваше в свои води.
75
Ротните, ротните, ротните (яп.). — Б.а.