Окото на голема

И за очевидна негова изненада, не намери никакви76.

Четирите ръце замръзнаха за момент, все едно се колебаеха. После от основата на фигурата започна да се процежда дим и опипвайки, побутна ръба на пентаграмата. Трябваха му само две такива мушкания. Слабото място бе намерено: една малка дупчица в заклинателската бариера. Моментално пипалото се протегна напред и започна да се процежда през пробива, стеснявайки се почти до точица, докато преминаваше и отново се увеличаваше от другата страна. Димът струеше все по-бързо и по-бързо; той се изду, нарасна и се превърна в едро пипало, което се спусна нетърпеливо към другата пентаграма, където, вцепенен от ужас, стоеше магьосникът. Пътечките от розмарин и самодивско дърво, които бе направил по ръбовете, бяха пръснати от вятъра. Димът се изду около обувките му и светкавично обви краката му в дебела, черна колона. В този момент магьосникът издаде несвързани звуци, но нямаше никакво време; фигурата от първата пентаграма вече съвсем се бе стопила; цялата му същност бе преминала през дупката и се обвиваше около жертвата си. След по-малко от пет секунди целият магьосник, раираният костюм и всичко останало бяха погълнати от дима. Близо до върха на колоната се появиха няколко триумфални светкавици, после тя потъна в пода като нещо твърдо, вземайки магьосника със себе си.

Миг по-късно и двете пентаграми бяха празни, като изключим издайническото обгаряне на мястото, където беше стоял магьосникът, и една овъглена книга до него.

В залата за призоваване настъпи тишина. Магьосниците стояха онемели, чиновниците им стояха отпуснати в столовете.

После навсякъде изригна шум; онези магьосници, които вече бяха успели успешно да обвържат робите си, включително моят господар, пристъпиха извън пентаграмите си и се събраха около обгорялото петно с посърнали лица и неспиращи да дърдорят. Ние, по-висшите създания, почнахме да бърборим ликуващо и одобрително. Обмених няколко забележки със зеленото петно и кокилестата птица.

— Прекрасно.

— Стилно направено.

— Бедният късметлия. Личеше си, че не може да повярва.

— Е, колко често се появява такъв шанс?

— Прекалено рядко. Помня един случай още в Александрия. Имаше един млад чирак…

— Глупакът трябва да е сгрешил някоя от заключващите думички.

— Или това, или печатна грешка. Видяхте ли, че четеше направо от книгата? Ами той произнесе exciteris преди stringaris; чух го.

— Айде бе! Наистина ли? Грешка на начинаещ.

— Точно така. Същото стана и с онзи млад чирак, когото споменах; той изчака, докато господарят му го нямаше и после — е, това няма да го повярвате…

— Бартимеус — ела при мен! — Момчето закрачи обратно към пентаграмата си с ветреещо се зад него палто. Навсякъде в залата останалите магьосници правеха същото. Носеше се усещане за кипяща работа. Дружките ми и аз неохотно застанахме пред господарите си.