Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Той се отдръпна. Господарката на Натаниел, Джесика Уитуел, бе станала от мястото си и леко и величествено се насочваше към него. Той се покашля.
— Госпожо, трябва спешно да говоря с вас. В Прага…
— Обвинявам теб за това, Мандрейк. — Тя се нахвърли върху него с яростно пламтящи очи. — Благодарение на това, че ме разсея с лъжите на демона си, изглеждаме по-некомпетентни откогато и да било! Накара ме да изглеждам като глупачка и загубих благоволението на министър-председателя. Контролът над моя отдел „Охрана“ бе даден на Дювал тази сутрин. Той пое и нещата около операциите против съпротивата.
— Госпожо, съжалявам, но ви моля да ме изслушате…
— Съжаляваш? Вече е прекалено късно, Мандрейк. Погромът в Британския музей беше достатъчно тежък, но това вече е последната капка. Дювал получи точно каквото искаше. Вълците му сега са навсякъде и той…
— Госпожо! — Натаниел вече не можеше да се въздържа. — Намерих чешкия магьосник, който е създал пергамента за голема. Той правеше и втори — за предател в нашето правителство! — Той пренебрегна скептичното изражение на Талоу.
Госпожица Уитуел го изгледа.
— Кой е предателят?
— Все още не знам.
— Имаш ли доказателство за историята си? Пергамента, например?
— Не. Всичко бе унищожено, но смятам…
— Тогава — каза госпожица Уитуел, нетърпяща възражение, — това е безполезно за мен, както и ти. В Лондон цари пълен хаос и трябва да се намери изкупителна жертва. Възнамерявам да се дистанцирам от теб — и ако господин Талоу има капка разум, ще направи същото.
Тя се завъртя на пети и закрачи обратно към стола си. Талоу я последва, хилейки се на Натаниел през рамо. След моментно колебание, се приближи по-близо до въртящата се наблюдателна сфера. Полуафритът, който предаваше образа, се опитваше да се приближи до подскачащата по покривите фигура. Образът се приближи; Натаниел зърна черен костюм, бяла коса, златисто лице… После, с бързината на мисълта, от фигурата се стрелна зелена светлина: сферата угасна с яркозелено проблясване.
Господин Девъро въздъхна.
— Изгубихме и трета сфера. Скоро ще свършат. Така — някакви коментари или доклади?
Господин Мортенсен, министърът на вътрешните работи, стана и приглади един мазен кичур коса на скалпа си.
— Сър, трябва да предприемем действия против този демон веднага. Ако не действаме, името на Гладстон ще бъде сринато в калта! Не е ли той най-великият ни водач? Този, на когото дължим нашия просперитет, нашето господство и нашата вяра в собствените сили? А какво е сега? Нищо повече от една кръвожадна торба кокали, танцуваща из столицата ни, предизвикваща лудница след себе си! Обикновените няма да се забавят да го забележат, нали се сещате; нито пък враговете ни в чужбина. Аз смятам…
Мармадюк Фрай, външният министър, заговори:
— Вече имаше няколко случая на масова паника, която дори силната ръка на полицията на Дювал не можа да предотврати. — Той хвърли кос поглед към началника на полицията, който ядосано изсумтя.
— Това същество очевидно е умопобъркано — добави министърът на информацията, госпожа Малбинди, — и както каза Мортенсен, това само допринася за неудобството в тази ситуация. Костите на нашия основател подскачат по покривите, дрънчат от пилоните за знамена, танцуват насред Уайтхол и ако може да се вярва на източниците ни, постоянно се возят в каруците на рибния пазар Камбъруел. Освен това, нещото продължава да убива хора, очевидно произволно. Цели се в млади мъже и момичета; предимно обикновени, но също и важни хора. Твърди, че търси „последните двама“, каквото и да значи това.
— Последните двама оцелели след нападението — рече господин Фрай. — Това е съвсем очевидно. А у единия от тях е и жезълът. Но непосредственият ни проблем е, че обикновените знаят чий скелет виждат.
От края на групата долетя леденият глас на Джесика Уитуел.
— Нека си го изясня — каза тя. — Онова наистина ли са костите на Гладстон? Не е просто маскировка?
Госпожа Малбинди повдигна вежди претенциозно.
— Определено са неговите кости. Влязохме в гробницата и саркофагът е празен. Там долу има много трупове, но повярвай ми, нашият основател никакъв го няма.
— Странно, нали? — Господин Мейкпийс проговори за първи път. — Афритът-пазител е вмъкнал същността си в костите. Защо? Кой знае?
— Не е важно защо. — Господин Девъро заговори със строга официалност, поставяйки юмрук в дланта си. — Първият ни приоритет ще бъде да се отървем от него. Докато не бъде унищожено, достойнството на нашата държава ще е безнадеждно компрометирано. Искам това същество мъртво, а костите обратно в земята. Всеки старши министър трябва да назначи по един демон по случая от този следобед. Това значи всички вие. По-нисшестоящите министри очевидно се провалиха. Все пак това нещо е на Гладстон; определено има някаква сила. Междувременно трябва да обмислим и проблема с жезъла.