Окото на голема

— Кити… — Езикът на змията се замята напред-назад замислено. Пътищата ни се бяха пресичали и преди с момиче от съпротивата с това име. Ако помнех правилно, тя беше свадлив екземпляр с широки панталони… Е, откакто бяха минали няколко години, свадливостта й явно не беше преминала73. Спомних си нещо друго. — Не беше ли точно тя, която ти сви гадателското стъкло?

Той направи типичната си физиономия на булдог, който е седнал на магарешки бодил.

— Възможно е.

— А сега е щипнала жезъла на Гладстон… Напредва в живота.

— Нищо му нямаше и на гадателското стъкло.

— Не, но ще признаеш, че никога не е разгромявало Европа. Този жезъл е забележителна изработка. И казваш, че е стоял в гробницата на Гладстон през цялото това време?

— Очевидно. — Момчето се огледа внимателно, но всички съседни магьосници бяха заети да дават заповеди на робите си, викайки сред всеобщите крясъци. Той се наведе напред затворнически. — Нелепо е! — прошепна. — Всички са били прекалено изплашени, за да отворят гробницата. А сега една сбирщина от обикновени направи цялото правителство на глупаци. Но аз възнамерявам да намеря момичето и да поправя това.

Свих си качулката.

— Винаги можеш просто да й пожелаеш всичко добро и да я оставиш на мира.

— И да я оставя да продаде жезъла на онзи, който предложи най-висока цена? Не ме карай да се смея! — Господарят ми се наведе още по-близо. — Мисля, че мога да я проследя. И когато го направя… е, чел съм доста за жезъла. Той определено е силен, а думите за управление са доста ясни и лесни. Необходим е силен магьосник да го контролира, но в правилните ръце — кой знае какво може да се постигне? — Той се изправи нетърпеливо. — Какво е това забавяне? Би трябвало да дават общата заповед за потегляне. Имам по-важни задачи.

— Чакат цветенцето, там в ъгъла, да приключи със заклинанието си.

— Кой? Талоу? С какво си играе този идиот? Защо просто не призове зеленото си маймуноподобно нещо?

— Съдейки по количеството тамян, който използва, и размерите на книгата, която държи, ще се пробва с нещо голямо.

Момчето изсумтя.

— Опитва се да впечатли всички с някой по-висш демон, предполагам. Типично. Би направил всичко, за да си запази благоволението на Уитуел.

Крилатата змия се изви неистово назад.

— Уха!

— Какво има сега?

— Лицето ти! Само за момент придоби наистина неприятна насмешлива усмивка. Ужасно беше.

— Не ставай смешен. Ти си този, който представлява гигантска змия. Талоу ме е дебнал твърде дълго, това е всичко. — Той изруга. — Той и всички останали. Не мога да се доверя на никой тук. Което ме подсеща… — той отново се наведе напред; змията издаде напред величествената си глава, за да го чуе. — Ще се нуждая от твоята защита повече отвсякога. Чу какво каза наемникът. Някой от британското правителство го е предупредил, че отивам в Прага.

Окичената с пера змия кимна.

— Радвам се, че си схванал. Аз си направих тази сметка преди много време. Между другото, освободи ли вече онези чешки шпиони?