Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Да — каза господин Фрай. — В дългосрочен план това е много по-важно. При условие че ни предстоят войните в Америка…
— Не бива да се допуска да попадне във вражески ръце. Ако чехите се докопат до него…
— Именно. — Последва кратка тишина.
— Извинете. — Натаниел бе изслушал всички с мълчаливо уважение, но объркването му го накара да проговори. — Това, за което говорим, е жезълът на Гладстон, така ли? Онзи, който е използвал, за да разруши Прага?
Господин Девъро го изгледа студено.
— Радвам се, че накрая благоволи да се присъединиш към нас, Мандрейк. Да, това е същият жезъл.
— Значи, ако бъдат усвоени управляващите думи, бихме могли да впрегнем енергията му в новите кампании?
— Ние… или нашите врагове. В момента местонахождението му е неизвестно.
— Сигурни ли сме? — попита Хелън Малбинди. — Скелетът или афритът, или каквото там е — жезълът не е още у него, нали?
— Не. То носи раница на гърба си — която подозираме, че съдържа съкровищата на Гладстон. Но самият жезъл е изчезнал. Трябва да е у единия от грабителите на гроба.
— Затворил съм пристанищата и летищата — рече господин Мортенсен. — По бреговата ивица наблюдават сфери.
— Извинете ме — Натаниел попита. — Но ако този жезъл винаги си е бил в абатството, защо досега не сме го използвали?
Няколко от магьосниците се раздвижиха на столовете си. Очите на господин Дювал проблеснаха.
— Това трябва да е среща на старшия съвет, а не ясла. Предлагам, Рупърт, детето да бъде отстранено.
— Един момент, Хенри. — Девъро изглеждаше толкова раздразнен, колкото и министрите, но все още говореше любезно. — Момчето има право. Причината, Мандрейк — каза той, — е опасението от катастрофа като тази. На смъртния си одър Гладстон се е зарекъл да отмъсти на всеки, който оскверни гробницата му, а всички знаем, че не е било лесно да се преодолее силата му. Не беше известно какви точно заклинания е изковал и какви демони е поставил там, но…
— Аз направих известно проучване по въпроса — каза Куентин Мейкпийс, прекъсвайки го с лековата усмивка. — Гладстон винаги ме е интересувал. При погребението гробницата е била запечатана с проклятие отвътре — силен трик, но не непреодолим. Но Гладстон лично е подготвил саркофага си; съвременни източници твърдят, че магическата аура, извираща от тялото му, е убила няколко дяволчета, носещи свещите при служенията. Ако това не е било достатъчно предупреждение, не много след смъртта му, няколко магьосници от правителството му пренебрегнали забраните и отишли да приберат жезъла. Замразили проклятието и слезли в гробницата; и никога повече не били видени. Съучастниците, които чакали вън, чули как нещо заключва вратата от вътрешната страна. Оттогава насам никой не е бил толкова глупав да пробва защитите на великия старец. До снощи.
— И вярвате, че го е извършила съпротивата? — попита Натаниел. — Ако са останали някакви тела, те би трябвало да дадат някои улики. Бих искал…
— Извинявай, Мандрейк — рече Дювал. — Това вече не е твоя работа. Сега командва полицията. Достатъчно е да кажа, че Сивите ми ще направят запитвания. — Началникът на полицията се обърна към министър-председателя: — Рупърт, мисля, че сега е моментът да се изрекат някои сурови думи. Това момче, Мандрейк, трябваше да преследва съпротивата. А сега Уестминстърското абатство, лобно място на великите, е било разбито, а гробницата на Гладстон осквернена. Жезълът е бил откраднат. А момчето не направи нищо.
Господин Девъро погледна Натаниел.
— Имаш ли да кажеш нещо?
За момент Натаниел се зачуди дали да не изреди събитията от Прага, но знаеше, че е безнадеждно. Той нямаше доказателства. Освен това, беше повече от вероятно предателят да седи точно тук и да го наблюдава. Щеше да изчака своя момент.
— Не, сър.
— Разочарован съм, Мандрейк, силно разочарован. — Министър-председателят се извърна. — Дами, господа — каза той. — Трябва да проследим останалите от съпротивата и да си върнем жезъла. Който успее, ще бъде богато възнаграден. Първо, трябва да унищожим скелета. Съберете най-добрите си магьосници след — той си погледна часовника — два часа. Искам всичко да се оправи. Ясно ли е? — Последва потиснато мърморене в знак на съгласие. — В такъв случай съветът се разпуска.