Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Точно когато си мислеше, че ще се разпадне, я заля нова вълна от енергия, отнасяйки я на далечно място, докато тялото й се движеше ритмично. Обзелото я сладостно напрежение в миг се освободи и й донесе такова удовлетворение, че в очите й бликнаха сълзи и тя изкрещя нещо… или може би не беше нищо, само експлозивно изскочил дъх.
Когато всичко свърши, Примейлът вдигна глава, а езикът му направи едно последно бързо движение, преди да се отдели от нея.
— Добре ли си? — попита той, а очите му бяха широко отворени и жълти.
Тя отвори уста, за да отговори. От там не излезе нито звук и тя само кимна.
Примейлът облиза бавно устните си, излагайки на показ кучешките си зъби… и желанието му стана още по-очебийно, когато закова поглед в шията й.
Да отметне глава на една страна и да му предложи вената си, изглеждаше най-естественото нещо на света.
— Вземете от мен — обърна се към него тя.
Очите му проблеснаха и той се нахвърли върху тялото й, целувайки корема и поспирайки на едно от зърната, като му отдели особено внимание. В следващия миг зъбите му бяха върху шията й.
— Сигурна ли си?
— Да… О, боже!
Заби ги рязко и дълбоко. Случи се толкова бързо… точно както си го беше представяла. Той беше брат с потребност от животоподдържащата течност, а тя не беше чуплива вещ. Отдаде му се и той я прие, но у нея започна да се заражда друга дива потребност.
Размърда се на масата и разтвори краката си.
— Вземете ме. Докато се храните… бъдете в мен.
Без да се отделя от шията й, той изръмжа и започна да разкопчава панталоните си, а токата на колана му се удари в масата. Дръпна я грубо надолу, хвана я за коленете и ги повдигна рязко.
Усети топлия и твърд допир…
Но тогава той спря.
Захапката му постепенно отслабна и прерасна в целувка. После той застина напълно неподвижен, с изключение на вдишването и издишването. Тя още можеше да почувства желанието му за секс, можеше да подуши наситения му аромат, усещаше нуждата му от нейната кръв, но той не помръдваше, въпреки че тя беше готова да му предостави всичко това.
Отдръпна се от нея, леко положи краката й на масата и я повдигна, заравяйки глава в рамото й.
Тя го прегърна нежно. Огромната тежест на мускулите и костите му беше балансирана между пода и масата, така че да не я смаже.
— Добре ли сте? — продума тя в ухото му.
Той поклати глава и се притисна още по-плътно в нея.
— Трябва да ти кажа нещо.
— Какво ви тревожи? — Тя погали рамото му. — Споделете с мен.
Той каза нещо, което тя не долови.
— Моля?
— Аз съм… девствен.
32.
— Тази вечер? — попита Хекс. — Отиваш на север тази вечер?
Рив кимна и продължи да оглежда архитектурните планове за новия си клуб. Листовете хартия бяха опънати на бюрото му и покриваха всички други документи, намиращи се там.
Не. Не искаше точно това. Пространството беше прекалено открито. Искаше разпределение, съставено от безброй малки кътове, където посетителите можеха да потънат в сенките. Разбира се, имаше нужда от дансинг, но не с квадратна форма. Искаше нещо необичайно. Страховито. Загадъчно, заплашително и много елегантно. С атмосфера, напомняща за Едгар Алан По и Джак Изкормвача, но използваните материали щяха да бъдат никелиран хром и черно лъскаво стъкло. Викторианската епоха в съчетание със съвременна готика.
Този боклук пред него напомняше на всеки друг клуб в града.
Бутна чертежите настрани и погледна часовника си.
— Трябва да вървя.
Хекс скръсти ръце пред гърдите си и застана пред вратата на офиса.
— Не, няма да дойдеш.
— Държа.
— Дали не изживявам отново неприятен спомен? Не разигравахме ли същото по-миналата вечер? Както и около още сто други вечери преди това. Отговорът е «не» и винаги ще остане такъв.
— Защо? — сопна се тя. — Така и не разбрах защо позволяваш на Трез да идва.
— С Трез е различно. — Рив облече самуреното си палто и отвори чекмеджето на бюрото. Новите два четирийсеткалиброви пистолета марка «Глок» пасваха идеално в кобурите под костюма му.
— Знам какво правиш. С нея.
Рив замръзна на място. После продължи със заниманието си.
— Разбира се, че знаеш. Срещам се с нея, давам й парите и си тръгвам.
— Това не е всичко.
Той оголи кучешките си зъби срещу нея.
— Напротив, всичко е.
— Не е. Това ли не искаш да видя?
Рив изскърца със зъби и й отправи убийствен поглед от другия край на кабинета.