Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик кимна.
— Някои хора — каза Накор — възприемат страданието на другите като силен алкохол или наркотик. Ако усетиш подобен апетит у себе си и успееш навреме да го овладееш, може би ще се превърнеш в наистина достоен мъж, Ерик.
— Не знам какво искам — съгласи се младежът. — Не знам дали не исках да умре, без да е изпитал страдание, или наистина исках да видя нещо в очите му, докато свършва.
— Повечето от войниците — допълни Оуен — изпитват силни отрицателни чувства, след като наблюдават смъртта. Това, че на теб ти е прилошало…
— Прилоша ли ти, наистина? — попита Накор.
— Като че ли се бях наял със зелени ябълки — отвърна Ерик.
— Тогава не си човек, който си хапва отрова и това му харесва — ухили се Накор. — Ако не ти беше прилошало, това щеше да означава, че отровата се е наместила удобно във вътрешностите ти. — Той протегна ръка и насочи пръст към младежа. — Ти си погълнал силна омраза, но тялото ти я е изхвърлило като незрели плодове. — Той се засмя, очевидно доволен от сполучливото сравнение. — Упражнявай своето рейки всяка нощ, остави съзнанието си да се успокои и ще преодолееш преживяния ужас.
Оуен и Ерик се спогледаха — и двамата не проумяваха напълно думите му.
— Сега ми разкажи как дойде тук? — попита Ерик.
— Дойдох заради теб — рече Оуен.
— Заради мен?
— Когато бяхте заловени — продължи Оуен, — лейди Матилда и Манфред отпътуваха за Крондор, за да са сигурни, че принцът непременно ще те осъди на обесване. Когато пристигнахме там, помолих един приятел от двора да ми уреди аудиенция при принц Николас и се опитах да му обясня какво е станало с теб, докато беше още дете. — Той повдигна рамене. — Това не свърши никаква работа, защото беше осъден на обесване, а баронесата разкри, че съм се опитвал да действувам в твоя полза. — Той погледна Ерик и се засмя. — Бях помолен да напусна службата си. Манфред съжаляваше, но майка му беше категорична.
— Не съм я срещал никога — каза Накор, — но както се говори, била доста упорита и настойчива в решенията си.
— Общо взето, така се развиха нещата — каза Оуен. — След като стана известно, че няма особено търсене за уволнени мечемайстори, кандидатствувах в гвардията на принца. Бях се приготвил да сляза до положението на обикновен войник или да се опитам да получа назначение на границата. След като и това не стана, си опитах късмета на пазара на наемници, който осигуряваше придружители за търговските кервани надолу към Долината на сънищата и Велики Кеш. Но проклетият Боби дьо Лунвил ме откри в една кръчма, напи ме до смърт и на следващия ден открих, че тичам като луд, за да изпълнявам разни поръчки на принц Николас и Калис.
Оуен замълча за миг.
— Странна птица е нашият капитан. Знаете ли, че в двора той има ранг на херцог?
— Знаех го само като… — започна Ерик.
— Орела на Крондор — довърши Оуен. — Знам. Има голямо влияние, това разбрах със сигурност. Но когато прахта се разсея, вече бях на борда на „Фрийпорт Рейнджър“ със списък от задачи най-малко за три месеца напред и само с трийсет дни на разположение, след като хвърлихме котва в пристанището на Махарта.
Ерик свърши с яденето си и каза:
— Съжалявам, че съм те набъркал в това, Оуен.
— Така се е случило това раздаване — засмя се Оуен, — както обичат да казват комарджиите. Но ако трябва да си говорим истината, в Даркмоор почна да ми доскучава. Виното там е най-хубавото на света и жените също, но навсякъде можеш да намериш хубавици, а там няма нищо друго. Омръзна ми да беся бандити и да придружавам каретата на барона от един безопасен град до друг. Мисля, че е време за нещо по-различно.
— Засега не се очертава нещо голямо — поклати глава Накор, стана и се прозя. — Отивам да поспя. Предстоят ни три дълги дни.
— Защо? — поинтересува се Ерик.
— Докато трепехте ония мъже, получихме съобщение за Срещата.
— Разкажи ми по-подробно — каза младежът.
— Голям военен лагер — обясни Накор. — На едно традиционно място, където двете страни в тази война ще пристигнат, за да предлагат оферти за служба на отряди като нашия. Там ще намерим армията на тази Изумрудена кралица и там ще започнат приключенията ви, Оуен. — Той млъкна и се скри в тъмнината.
— Това е може би най-странният мъж, когото съм срещал — рече Грейлок. — Разговарял съм с него само за по няколко минути, но той винаги прави много странни бележки. Но за едно нещо е прав: утре ще е труден ден и трябва да поспим.
— Ще измия това — каза Ерик и взе купата на Оуен. — Нали ще мия и моята.
— Благодаря ти.
— И аз на теб — отвърна Ерик.