Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Том кимна.
— Ще свърши работа.
Подминаха източния край на църквата. Работниците трупаха топлите още камъни до източната стена на манастирския двор, на няколко крачки от инфирмария и къщата на приора. Майсторът заговори:
— Старите камъни трябва да се запазят за новата църква. Няма да се използват за стени, защото камъните втора ръка бързо се похабяват. Но ще свършат работа за основите. Всички натрошени камъни също трябва да се запазят. Ще се смесят с хоросан и ще се изсипят в кухината между вътрешната и външната облицовки на новите стени, като образуват сърцевина от трошляк.
— Разбирам. — Филип погледа Том, докато даваше указания на работниците да редят камъните със застъпване, за да не се срути купът. Вече беше ясно, че професионалният опит на строителя е незаменим.
След като Том доволен приключи, Филип го хвана под мишницата и го поведе около църквата към гробищата на северната страна. Дъждът беше спрял, но надгробните камъни бяха все още мокри. Монасите се погребваха в източния край на гробищата, а селяните — в западния край. Разделителната линия бе издаващият се навън северен трансепт на църквата, вече в развалини. Филип и Том спряха пред него. Немощно слънце проби през облаците. Нищо зловещо нямаше в овъглените греди посред бял ден и Филип почти изпита срам, че му се бе привидял дявол предната нощ.
— Някои от монасите са притеснени, че жена живее в двора на манастира — заговори той. Изражението, изписало се на лицето на Том, издаваше тревога: изглеждаше уплашен, дори в паника. Филип реши, че наистина я обича и продължи припряно: — Но не искам да ви принуждавам да живеете в селото, в колиба с някое друго семейство. За да избегнем неприятности, ще бъде благоразумно жена ти да е предпазлива. Кажи й да се държи колкото се може по-настрана от монасите, особено младите. Ще трябва да пази лицето си покрито, ако се наложи да минава из манастира. И най-важното, не трябва да прави нищо, което би могло да събуди подозрения за вещерство.
— Ще стане — отвърна Том. В гласа му се долавяше нотка на упоритост и изглеждаше леко притеснен. Филип си спомни, че жена му беше човек с остър ум и държеше на своето. Можеше да не приеме добре това, че й се казва да не се набива на очи. Но семейството й до вчера бе в окаяно положение, тъй че навярно щеше да приеме тези ограничения като малка цена, която да заплати за подслона и сигурността.
Двамата продължиха напред. Предната нощ Филип беше видял цялото това разрушение като свръхестествена трагедия, ужасно поражение за силите на цивилизацията и вярата, жесток удар по делото на неговия живот. Сега го виждаше просто като проблем, който трябваше да реши — огромен, да; плашещ дори; но не и свръхчовешки. Промяната се дължеше главно на Том и благодарността, която Филип изпитваше към него, бе огромна.
Стигнаха източния край. Филип видя, че при конюшнята оседлават един бърз кон и се зачуди кой е тръгнал на път точно този ден. Остави Том да се върне в църковния двор, а самият той се запъти при конярите, за да разбере какво се случва.
Един от помагачите на сакриста беше поръчал коня: младият Алън, който бе спасил съкровищния сандък от катедралния съвет.
— И накъде си се запътил, синко? — запита го приорът.
— За епископския палат — отвърна Алън. — Брат Андрю ме прати да донеса свещи, светена вода и нафора, защото изгубихме всички тия неща в пожара, а скоро ще трябва да отпочнем службите отново.
Беше разумно. Всички такива припаси се пазеха в един заключен сандък в хора, а сандъкът със сигурност беше изгорял. Филип се зарадва, че сакристът поне този път е показал организираност.
— Това е добре. Но почакай малко. Като ще ходиш до палата, можеш да занесеш писмо от мен до епископ Уейлрън. — Хитрият Уейлрън Бигод беше вече новоизбраният епископ, благодарение на някои доста непочтени интриги, но Филип не можеше да оттегли подкрепата си и беше длъжен да се отнася към него с дължимата почит. — Трябва да му дам доклад за пожара.
— Да, отче — отвърна Алън, — но аз вече имам писмо до епископа от Ремигий.
— О! — Филип беше изненадан. Доста предприемчиво от страна на Ремигий. — Добре. Пътувай предпазливо и Господ дано да е с тебе.
Филип тръгна обратно към църквата. Ремигий се беше задействал много бързо. Защо се бяха забързали толкова двамата със сакриста? Поводът беше достатъчен, за да го притесни леко. Дали писмото беше просто за изгарянето на църквата? Или имаше още нещо в него?