Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Спря се на средата на моравата и се обърна, за да погледне назад. Щеше да е напълно в правата му да вземе писмото от Алън и да го прочете, но вече бе твърде късно. Алън подкара в тръс през портата. Филип се загледа след него малко разстроен. В този момент жената на Том излезе от къщата за гости, понесла ведро, сигурно с пепелта от огнището. Зави към купчината тор близо до конюшнята. Филип я погледа. Стъпките й радваха окото като вървежа на добър кон.
Отново си помисли за писмото на Ремигий до Уейлрън. Някакси не можеше да се отърси от едно интуитивно, но все пак обезпокоително подозрение, че главната тежест на посланието не беше всъщност пожарът.
По някаква непонятна причина се чувстваше убеден, че писмото е за жената на зидаря.
III
Джак се събуди по първи петли. Отвори очи и видя Том да става. Остана да лежи неподвижно, заслушан, докато Том пикаеше отвън пред вратата. Копнееше да се премести на топлото, което мъжът бе освободил и да се сгуши до майка си, но знаеше, че Алфред след това щеше да му се подиграва безмилостно, затова си остана на мястото. Том се върна и разтърси Алфред, за да го събуди.
Двамата изпиха ейла, останал от снощната вечеря и изядоха малко от конския хляб, а после излязоха. Беше останало малко хляб и Джак се надяваше, че този път ще го оставят, но се разочарова — Алфред го взе целия със себе си, както обикновено.
Алфред работеше цял ден на строежа заедно с баща си. В това време Джак и майка му отиваха понякога в гората. Майка му слагаше примки, докато Джак дебнеше някоя патица с прашката. Каквото хванеха, продаваха го на селяни или на иконома Кътбърт. Това беше единственият им източник на пари, тъй като на Том не плащаха. С парите купуваха плат, кожа или лой, а в дните, когато не ходеха в гората, майка му правеше обуща, долни ризи, свещи или някоя шапка, докато Джак и Марта си играеха с децата от селото. В неделите след службата Том и майка му обичаха да седят край огъня и да си приказват. Понякога започваха да се целуват, Том пъхваше ръката си в халата на майка му, а после отпращаха децата навън и залостваха вратата. Това беше най-лошото време от цялата седмица, защото Алфред ставаше сърдит и почваше да гони малките.
Днес обаче беше обикновен ден и Алфред щеше да е зает с работа от съмване до мрак. Джак стана и излезе навън. Беше студено, но сухо. Малко след това излезе и Марта. Развалините на катедралата вече гъмжаха от работници, които носеха камъни, изриваха парчетии, строяха дървени подпори за неустойчивите стени и събаряха тези, които бяха твърде разклатени, за да могат да се укрепят.
Имаше общо разбирателство между селяните и монасите, че пожарът е бил подпален от дявола, и за дълги периоди Джак всъщност забравяше, че го беше подпалил самият той. Щом си го спомнеше, изведнъж се сепваше, а след това започваше да се чувства необичайно доволен от себе си. Беше поел ужасен риск, но се беше измъкнал и бе спасил семейството си от глад.
Монасите закусваха първи, а работниците миряни не получаваха нищо, докато монасите отидат в катедралния съвет. За Марта и Джак чакането беше ужасно дълго. Джак винаги се събуждаше гладен, а студеният утринен въздух усилваше апетита му.
— Хайде да идем в двора на кухнята — предложи Джак. Кухненските ратаи можеше да им дадат малко остатъци от храната. Марта с готовност се съгласи — за нея Джак беше чудесен и щеше да приеме всичко, което й предложеше.
Щом наближиха кухните, завариха брат Бърнард, който отговаряше днес за пекарната, да прави хляб. Понеже всичките му помощници работеха на обекта, носеше сам дървата за огъня. Беше млад мъж, но доста дебел и пухтеше и се потеше под тежкия наръч дърва.
— Да ти донесем ние дърва, брате — предложи Джак.
Бърнард смъкна товара си до пещта и му подаде широкия плосък кош.
— Добри деца — изпъшка той. — Бог да ви благослови.
Джак взе коша и двамата затичаха към купа дърва зад кухнята. Натовариха го с цепеници и двамата помъкнаха тежкия товар.
Когато се върнаха, пещта вече се беше сгорещила и Бърнард опразни коша им право в огъня, след което ги прати за още. Ръцете на Джак го боляха, но стомахът го болеше още повече и той се забърза да натовари отново коша.
Втория път, когато се върнаха, Бърнард редеше малки топки тесто на една тава.
— Донесете ми още един кош и ще ви дам горещи симиди — рече той. Устата на Джак се овлажни.
Третия път напълниха коша още по-високо и се затътриха обратно, хванали по една дръжка. Докато се приближаваха към двора на кухнята срещнаха Алфред, понесъл ведро. Сигурно беше тръгнал да донесе вода от вадата, която минаваше от вира на мелницата през моравата, преди да се скрие под земята до пивоварната. Алфред беше намразил Джак още повече, откакто Джак му беше сложил умрялата птица в бирата. Обикновено момчето се обръщаше небрежно и тръгваше в друга посока, щом видеше Алфред. Но сега се зачуди дали да пусне коша и да побегне, само че щеше да изглежда страхливо, а освен това надушваше миризмата на пресния хляб от пекарната, а беше ужасно прегладнял. Тъй че продължи напред със свито сърце.