Спомен за светлина

И веднага рухна, отпуснат като кукла. Копията му се пръснаха по земята, а той остана да лежи неподвижен, дори май не дишаше. Перин бавно се пресегна, сграбчи го за крака и го издърпа.

Щом се озова от другата страна, Гаул изпъшка, превъртя се на гръб и изохка. Надигна се и се хвана за главата. Перин събра копията му.

- Това ще е добро изпитание за изграждане на джи - промърмори Гаул. - Мъдрите наричат идването тук като нас зло? Струва ми се, че с радост биха водили тук мъже да ги научат.

Перин го изгледа. Не беше разбрал, че мъжът го е чул, когато бе говорил с Едара за вълчия сън.

- Какво направих, за да заслужа верността ти, Гаул? - каза той, повече на себе си.

Гаул се засмя.

- Не е нещо, което си направил.

- В смисъл? Измъкнах те от онази клетка. Затова ме последва.

- Затова започнах да те следвам - отвърна Гаул. - Не затова останах. Е, не е ли опасност това, което преследваме?

Перин кимна и Гаул забули лицето си. Закрачиха под купола към голямото здание. Разстоянието от края на един от тези куполи до центъра беше внушително, но Перин не искаше да скача и да го изненадат, тъй че продължиха пешком, през околност, обрасла с трева и осеяна с малки дъбрави.

Вървяха някъде около час, преди да зърнат стените. Бяха високи и внушителни, приличаха на крепостни стени около голям град. Когато ги наближиха, айилецът ги огледа много внимателно, сякаш очакваше да стрелят по тях всеки момент. Само че във вълчия сън тези стени нямаше да са охранявани. Ако Убиеца беше тук, щеше да дебне в центъра на купола. И сигурно щеше да е поставил капан.

Перин отпусна ръка на рамото на Гаул и мигновено ги пренесе горе на стената. Гаул се промъкна крадешком настрани, приведе се и надникна в един от покритите стражеви постове.

Перин отиде до вътрешния ръб на стената и погледна. Черната Кула не беше толкова внушителна, колкото изглеждаше отвън: далечно село с колиби и малки къщи, а отвъд него - голям недовършен строеж.

- Нагли са, не мислиш ли? - попита женски глас.

Перин подскочи, завъртя се рязко, чукът се появи в ръцете му и той вдигна тухлена стена около себе си за защита. До него стоеше дребна млада жена със сребриста коса, беше изправила рамене, сякаш искаше да изглежда по-висока. Носеше бяла дреха, стегната на кръста със сребърен колан. Не разпозна лицето й, но миризмата й познаваше.

- Лунна ловкиня - почти изръмжа Перин. - Ланфеар.

- Вече ми е забранено да използвам това име - каза тя и почука с пръст по стената. - Той е много стриктен с имената.

Перин отстъпи назад и се огледа. С Убиеца ли действаше тя? Гаул се появи откъм стражевия пост и замръзна, като я видя. Перин вдигна ръка да го спре. Можеше ли да скочи до Гаул и да се махнат, преди тя да нападне?

- Лунна ловкиня ли? - попита Ланфеар. - Така ли ме наричат вълците? Не е правилно, никак. Аз не _гоня_ луната. Луната вече е моя. - Наведе се и опря ръце на парапета.

- Какво искаш? - попита настойчиво Перин.