Спомен за светлина

Ветровете бяха силни, но не чак толкова, че да ги задържат. Бяха като ветровете в началото на буря, точно преди дъжда и мълниите. Вестителите на идващото унищожение.

Гаул беше придърпал шуфата над лицето си и се оглеждаше подозрително. Облеклото му бе променило цвета си, за да се слива с тревите.

- Трябва да си много предпазлив тук, Гаул - каза Перин. - Разсеяните ти мисли може да се превърнат в реалност.

Гаул кимна, след което колебливо разбули лицето си.

- Ще слушам и ще правя каквото ми се каже.

Беше окуражително, че облеклото му не се променяше твърде много, докато вървяха през полето.

- Просто се постарай да опазиш ума си ясен - каза Перин. - Свободен от всякаква мисъл. Действай по инстинкт и следвай примера ми.

- Ще ловувам като гейра - отвърна Гаул. - Копието ми е твое, Перин Айбара.

Перин закрачи през полето, притеснен да не би Гаул да се изпрати случайно някъде другаде само като помисли за това. Мъжът обаче оставаше почти неуязвим за влиянието на вълчия сън. Облеклото му се променяше съвсем малко, когато беше стъписан, булото му шляпваше над лицето му, без да е посягал, но с това като че ли всичко се изчерпваше.

- Добре - каза Перин. - Ще ни пренеса до Черната кула. Дебнем опасна плячка, мъж, наречен Убиеца. Помниш ли лорд Люк?

- Скакунчето?

Перин се намръщи.

- Това е една птица - обясни Гаул. - От Триделната земя. Не съм го виждал често, но приличаше на тия, дето много се хвалят, а вътрешно са страхливци.

- Е, това е било за фасада - каза Перин. - Все едно, в съня е много различна личност - тук е хищник, наречен Убиеца, и дебне вълци и хора. Вълците го наричат Коляча. Силен е. Може да се появи зад тебе за едно мигване на окото и да си представи, че си оплетен от лози и не можеш да се движиш. Ще си заклещен и той ще ти пререже гърлото.

Гаул се изсмя.

- Смешно ли е? - попита Перин.

- Държиш се сякаш това е нещо ново - обясни Гаул. - Но в първия сън, където и да отида, съм обкръжен от жени и мъже, които могат да ме вържат във въздух с мисъл и да ме убият по всяко време. Свикнал съм да бъда безсилен около някои хора, Перин Айбара. Така е на света във всички неща.

- Все пак - каза строго Перин, - ако намерим Убиеца - той е тип с широко лице, с очи, които не изглеждат съвсем живи, и се облича в тъмна щавена кожа, - искам да стоиш настрана. Остави ме аз да се сразя с него.

- Но…

- Каза, че ще се подчиняваш, Гаул. Това е _важно_. Той взе Скокливец. Няма да му позволя да вземе и теб. Не се биеш с Убиеца.

- Е, добре - отвърна Гаул. - Давам ти клетвата си за това. Няма да танцувам копията с този мъж, освен ако ти не заповядаш.

Перин въздъхна, като си представи как Гаул стои невъзмутимо с копията си и оставя Убиеца да го убие заради тази клетва. Светлина, колко докачливи можеха да са айилците.

- Можеш да се биеш с него, ако те нападне. Но само като начин да се спасиш. Не го преследваш и ако аз се бия с него, стоиш настрана. Разбрано?