Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Креон стъпи на кея от частната яхта, която баща му беше предоставил за него и спътниците му. Презокеанското плаване от Испания до Нантъкет беше дълго и тягостно, но наложително. Имаха нужда от инструменти, които никога нямаше да минат митническия контрол, дори и на борда на частен самолет, а и нещо повече — и без друго никога нямаше да успеят да вземат със себе си плячката на връщане. Това щеше да е глупаво. Тя трябваше да бъде обезопасена подобаващо, независимо колко неудобства създаваше подготовката на Креон и хората му.
Баща му му беше обяснил всичко — как преди години беше имал шанс да я убие, но че беше омагьосан от лицето й — Лицето. Креон се изненада, че баща му се е показал по-слаб от него, но това също беше знак за възшествието на Атлантида. Поколенията Потомци бяха обречени да стават все по-силни и по-силни, да се раждат с все повече и повече таланти, докато накрая щеше да се яви поколение, което можеше да победи боговете. Мимолетната слабост на баща му, колкото и злощастна да беше, си имаше благоприятните страни. В онзи миг Тантал беше научил за нейната фобия от вода. Набелязаната от Креон жертва изпитваше страх и омраза към океана, и това беше предимство за Стоте братовчеди. Ако я превозеха с лодка, тя щеше да е буквално пленена от природен елемент, който не можеше да контролира, а като се имаше предвид колко силна беше, трябваше да снабдят затвора й с възможно най-дебелите стени, които успееха да намерят.
Докато слизаше от яхтата, Креон се обърна да каже на екипажа си да остане на яхтата и да го изчака да се върне. Искаше да им даде ясно да разберат, че тук командва той, като ги задържи възможно най-далече от действието. Всеки от скъпите му братовчеди можеше да се изкуши да се възползва от най-малкия възможен шанс, за да впише името си в аналите на историята на Потомците, като му отмъкне Триумфа. Креон не можеше да допусне това да стане, дори не и случайно. След всички рискове, които бе поел, след цялото си търпение, най-сетне той щеше да донесе на своята Династия славата, която тя заслужаваше. Беше му предопределено да бъде равен с героите от древността, като Херкулес или Персей. Може би дори по-добър, защото Креон беше готов да стори повече, отколкото да убие хидра или горгона. Много повече. Той щеше да дари с безсмъртие своето семейство и баща си.
Само един живот стоеше на пътя му и този живот щеше да бъде предаден на Тантал, главата на Тиванската династия и бъдещ владетел на Атлантида, от Креон, неговия син и наследник, който щеше да получи почестите за залавянето. А може би щяха и да му дадат пленително красивата награда, която заслужаваше — дъщерята на набелязаната от него жертва.
Ариадна и Хелън пътуваха към имението в пълно мълчание. Когато спряха зад Мат на един светофар в града, Ариадна помаха. И двете видяха очите и челото му присвити от тревога, докато се взираше към Хелън в огледалото за обратно виждане.
— Знам, че си тъжна, но не е редно да пренебрегваш така Мат — каза Ариадна малко разгорещено. — Той е един от най-добрите хора, които съм срещала, а ти го нараняваш.
— Права си. Държа се егоистично — каза Хелън. Чувстваше се пуста отвътре. Празна. — Знам го и ми е омразно, но изглежда, че просто не мога да спра.
— Нямах предвид това — заекна извинително Ариадна, с очи, приковани върху пътя. — Зная какво жертваш, и зная защо го жертваш. Но знаеш ли какво? Мисля, че имаш нужда да се наплачеш, дори само веднъж. Може би тогава ще можеш да си изкараш всичко и да се почувстваш малко по-добре.
Хелън се беше опитала да плаче, но сълзите не идваха. Вместо това изпитваше вътрешно единствено онова промъкващо се, пълзящо нищо. Знаеше, че би трябвало да я е грижа как се чувства Мат, но на нея не й пукаше как се чувства самата тя, дори когато се бореше за живота си срещу Хектор на тепиха. Тренировките им бяха станали кратки и брутални. Сега, когато Хелън вече нямаше емоционални задръжки да използва мълниите си, тя се учеше как да ги контролира и да ги пуска малко по малко. Само някой, който нямаше нищо против да бъде изпържен, можеше да се бори с нея в близка схватка. Сега, в съчетание със силата на пояса на Афродита, който я правеше неуязвима за всякакво оръжие, Хелън беше станала почти непобедима.
Към края на тренировката им този ден Хектор се опита да я приклещи в хватка „Кимура“, и тя му нанесе електрически удар за трети път. Той падна в безсъзнание на тепиха. След миг тя се приближи до него и го побутна с големия пръст на крака си.