Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
В първия миг, когато се събуди, Дагни се изненада, защото се беше оказала пред заострените върхове на непознати сгради на фона на светещо, светлосиньо небе. След това видя усукания шев на чорапа си по собствения си крак, почувства тъпа болка в мускулите на кръста и осъзна, че лежи на кушетката в офиса си. Часовникът на бюрото й показваше шест и петнайсет и първите лъчи на слънцето позлатяваха силуетите на небостъргачите през прозореца. Последното нещо, което си спомняше, беше, че се отпуска на кушетката, за да си почине десетина минути, когато прозорецът още беше черен, а часовникът показваше три и половина.
Изправи се несигурно на крака, смазана от огромно изтощение. Запалената лампа на бюрото изглеждаше безполезна на светлината на утрото, над купчините хартия, които представляваха нейната безрадостна, незавършена задача. Опита се да не мисли за работата още няколко минути, докато се влачеше покрай бюрото до малката баня и плискаше с пълни шепи студена вода на лицето си.
Когато се върна в кабинета, умората беше изчезнала. Нямаше значение каква нощ е предшествала утрото, но досега тя не беше преживявала и една сутрин, в която да не изпитва надигането на тихо вълнение, което се превръщаше в стягаща енергия в тялото и глад за действие в ума й — защото това беше началото на един ден, и този ден беше част от нейния живот.
Погледна надолу към града. Улиците още бяха празни, поради това изглеждаха по-широки, и в блестящата чистота на пролетния въздух те сякаш очакваха обещанието за цялото величие, въплътено в действието, което щеше да ги залее. Календарът в далечината показваше първи май.
Тя седна зад бюрото си, предизвикателно усмихната на безвкусността на работата си. Мразеше докладите, които трябваше да дочете, но това беше нейната работа, нейната железница, нейната сутрин. Запали цигара с мисълта, че ще свърши със задачата преди закуска, угаси лампата и придърпа документите.
Имаше доклади от управителите на четирите района по системата на „Тагарт“; страниците им бяха като напечатан вик от отчаяние — заради авариите с оборудването. Имаше доклад за катастрофа по главната линия близо до Уинстън, Колорадо. Там беше новият бюджет на оперативния отдел, ревизираният бюджет, основан на повишените цени, които Джим беше получил седмица преди това. Опита се да задуши раздразнението от безпомощността, докато преглеждаше бавно цифрите на бюджета: всички тези изчисления бяха направени с предположението, че обемът на товарните превози ще остане непроменен и че увеличението ще им донесе по-висок приход в края на годината; тя знаеше, че тонажът на товарните превози ще продължи да спада и увеличението няма да принесе кой знае каква полза, че към края на годината загубите им ще бъдат по-големи от всякога.
Когато вдигна глава и видя, че часовникът сочи девет и двайсет и пет, тя се учуди. Долавяше смътно обичайния шум от движение и гласове в преддверието на кабинета си, докато персоналът й пристигаше, за да започне деня си — чудеше се защо никой още не беше влизал и защо телефонът й мълчи — по правило всеки ден по това време работата кипеше. Погледна календара си — имаше бележка, че в девет трябва да се обадят от леярната за вагони „Макнийл“ в Чикаго за новите товарни вагони, които „Тагарт Трансконтинентал“ очакваше от шест месеца.
Тя натисна бутона на интеркома и извика секретарката си. Гласът на момичето изумено ахна:
— Госпожице Тагарт! Нима сте тук, в кабинета?
— Пак спах тук миналата нощ. Не мислех да го правя, но така стана. Да са се обаждали от леярната на Макнийл?
— Не, госпожице Тагарт.
— Свържете ме веднага, щом се обадят.
— Да, госпожице Тагарт.
След като изключи интеркома се зачуди дали си е въобразила или наистина имаше нещо странно в гласа на момичето: беше прозвучал неестествено напрегнато. Почувства лекото замайване от глада и си помисли, че трябва да слезе долу за чаша кафе, но оставаше да довърши доклада от главния инженер, така че запали още една цигара.
Главният инженер беше навън, по линията, надзираваше реконструкцията на основния коловоз с релсите от риърдънов метал, взети от трупа на линията „Джон Голт“. Беше избрала секциите с най-спешна нужда от ремонт. Когато отвори доклада му, прочете с невярващ гняв, че е спрял работата в планинската секция на Уинстън, Колорадо. Препоръчаше промяна на плана: предлагаше релсите, предназначени за Уинстън, да се използват за линията на клона от Вашингтон до Маями. Посочваше и причините: миналата седмица там беше дерайлирал влак и господин Тинки Холъуей от Вашингтон, на път с група приятели, бил забавен с три часа — на главния инженер доложили, че господин Холъуей е изразил изключително силното си недоволство. Въпреки че от чисто технологична гледна точка релсите на клона в Маями били в по-добро състояние от тези на секцията в Уинстън, се казваше в доклада, човек трябвало да помни, че от социална гледна точка клонът в Маями превозва много по-висок клас пътникопоток заради това главният инженер препоръчаше Уинстън да изчака още малко, да се пожертва една забутана секция планински коловози в името на клон, с който „Тагарт Трансконтинентал“ не може да си позволи да създава неприятно впечатление.