Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тръгнаха назад и Кленъм каза:
— Ето я и Меги!
Малката Дорит вдигна изненадано глава и те се озоваха срещу Меги, която, щом ги съзря, спря като закована. Беше се понесла напред с такъв устрем, че ги забеляза едва когато се сблъска с тях. За миг видът й стана толкова гузен, че чак кошницата й почервеня.
— Меги, нали ми обеща да стоиш край татко!
— Да, майчице, но той не ме остави. Като си намисли да ме изпрати някъде, нали трябва да отида? Като реши и като ми каже: „Меги, тичай да занесеш това писмо и като се върнеш, ще ти дам шест пенса, ако отговорът е добър“, нали трябва да го взема? Какво друго да сторя, като съм само на десет години? Или ако мистър Тип — ако се случи да влиза, когато аз излизам, и ако и той ми каже: „Къде си тръгнала, Меги?“, и ако аз му кажа: „Отивам там и там“, и ако той ми каже: „Я чакай и аз да опитам“, и ако и той тайно напише едно писмо и ми го даде и ми каже: „Занеси го на същото място и ако отговорът е добър, ще ти дам един шилинг“, аз крива ли съм, майчице?
По сведените очи на малката Дорит Артър разбра, че тя подозира до кого са адресирани писмата.
— Сега отивам при Еди-кой си. На̀, вижте! Ето къде отивам — каза Меги. — Отивам при Еди-кой си. Не при тебе, майчице, това няма нищо общо с тебе — при вас отивам, господине — каза Меги на Артър. — Я най-добре елате да вървим у вас, Еди-кой си, че да ви ги дам там.
— Е, няма защо да бъдем чак толкова изпълнителни, Меги. Дай ми ги тука — каза Кленъм тихичко.
— Добре тогава, ама елате от другата страна — отвърна Меги с висок шепот. — Майчицата не биваше да разбира за това и нищичко нямаше да разбере наистина, Еди-кой си, ако се бяхте прибрали в къщи, вместо да се навъртате наоколо. Не съм крива аз. Трябва да направя, каквото са ми наредили. Те би трябвало да се срамуват от себе си, че са ми го казали.
Кленъм прекоси на отвъдната страна и отвори бързо писмата. В писмото на бащата се казваше, че озовавайки се съвсем ненадейно в необичайното положение на човек, разочарован от една неизплатена сума, на която основателно разчитал, той взел перото, бидейки възпрепятствуван от злощастното обстоятелство, че е задържан в затвора през последните двадесет и три години (подчертано три пъти) да се яви лично, което иначе непременно би сторил — той взел перото, за да замоли мистър Кленъм да му услужи със сумата от три лири и десет шилинга срещу съответната разписка, която го умолявал да приложи. Писмото на сина казваше, че той бил уверен, че мистър Кленъм с удоволствие ще чуе новината за много задоволителната постоянна работа, която си бил намерил, обещаваща пълен успех в живота; но че временната несъстоятелност на неговия работодател да изплати заплатата му до настоящата дата (за това условие гореспоменатият работодател бил измолил великодушното му снизхождение, което изобщо не се бил съмнявал, че ще получи от една сродна душа), съчетана с измамната постъпка на един неверен приятел и настоящите високи цени на хранителните продукти, всичко това го било довело до прага на разорението, ако до шест без петнадесет на настоящата вечер не успеел да намери сумата от осем лири. Мистър Кленъм сигурно с удоволствие щял да чуе, че благодарение на отзивчивостта на неколцина приятели, които питаели дълбоко доверие в неговата честност, той вече бил събрал парите, с изключение на един незначителен недостиг от една лира, седемнадесет шилинга и шест пенса; който заем щял да му бъде изплатен в срок от един месец с всички благоприятни последици.
Кленъм отговори на писмата с помощта на молива и кесията си още на самото място; на бащата той изпрати исканото, на сина отказа да услужи. После натовари Меги да отнесе отговорите и й връчи оня шилинг, от който провалянето на допълнителното й начинание щеше да я лиши.
Когато се върна при малката Дорит и пак подхванаха разходката си, тя изведнъж каза:
— Май най-добре ще е да си вървя. Най-добре да си вървя у дома.
— Не се измъчвайте — успокои я Кленъм. — Аз отговорих на писмата. Те бяха без значение. Знаете за какво бяха. Те бяха без значение.
— Но аз се страхувам да го оставям сам — отговори тя. — Страхувам се да оставям и двамата. Когато ме няма, те опорочават, без да искат, дори и Меги.
— Задачата й беше съвсем невинна, на бедничката. А опазвайки я в тайна от вас, тя е искала без съмнение да ви спести едно неудобство.