Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Мислиш ли, че сега спи с Доти?
Доти не е стара. Доти не е за изхвърляне. Доти не е с изтекъл срок за годност.
— Жо, престани! Казвам ти, че тя си спи вкъщи, а той скучае у дома си. Мисли за теб, прокарвайки ръка по празното широко легло.
Шърли смушка с лакът Жозефин и се разсмя, след което се нервира, беше изгубила удобното си място на възглавницата, изнамерено след толкова опити.
На Жозефин не й бе до смях.
— Не ми се вярва да е тъжен. Не ми се вярва, че спи сам в голямото, широко легло. Спи с нея, а мен ме е забравил.
Филип се събуди и освободи изтръпналата си ръка от тежестта на Доти.
Първата нощ от новата година.
През завесите се процеждаше синкава светлина, озарявайки стаята със студено сияние. Снощи Доти бе изсипала съдържанието на чантата си върху скрина. Търсеше си запалката. Пушеше, когато изпитваше душевни терзания. Пушеше все повече. Доти се притисна до него. Той долови мириса на цигари в косата й, студен и горчив мирис, който го накара да извърне глава.
Тя отвори едно око и попита:
— Не спиш ли? Не се чувстваш добре ли?
Той я погали по косата, за да я приспи.
— Не, не, няма нищо… Просто ожаднях.
— Искаш ли да ти донеса чаша вода?
— Не! — отвърна той с раздразнение в гласа. — Достатъчно съм пораснал, за да си налея сам. Заспивай.
— Казах го просто така…
— Хайде, спи.
Той продължи да лежи с широко отворени очи.
Жозефин. Какво ли правеше сега Жозефин?
В четири и петдесет сутринта…
В дванайсет и половина мобилният на Ортанс иззвъня. Tear Drop на „Масив Атак“…
Тя отметна дългата си разрошена коса, изкриви лице в кисела гримаса, чудейки се кой ли може да звъни толкова рано, с Гари току-що бяха заспали. Лицето й светна, когато хвърли поглед на Гари, на дългата му ръка, отпусната напряко върху корема, мушна глава под възглавницата… не искаше да чува… Да спи, да спи, да се унесе отново… Да си припомня неописуемото удоволствие от изминалата нощ, да плъзга пръсти по кожата на любовника си. Моят любовник, прекрасният ми любовник. Да си припомня как най-сетне, най-сетне… Значи, това е, което движи света… А аз до двайсет години не го бях изпитала, майчице, отсега нататък всичко ще се промени, ще се промени из основи! Мъжът, който я бе потопил в дъното на мрака, бе спящият мъж, когото смяташе, че познава открай време.
Чувствам се развълнувана като някаква глупава гъска.
Телефонът упорито продължаваше да звъни, тя погледна будилника си с муцунката на Мики Маус, подарък от баща й за осемгодишния й рожден ден… Дванайсет и половина!
Внезапно се надигна и седна в леглото. Дванайсет и половина в Париж, единайсет и половина в Лондон! Мис Фарланд!
Хвърли се към телефона.
Прошепна тихичко „Ало, ало“, навличайки тениската си, внимавайки да не събуди Гари.
Излезе от стаята на пръсти.
— Ортанс Кортес? — излая гласът по телефона.
— Yes… — зашепна отново Ортанс.
— Paula Farland is on the phone. You’re in! You are the one! You won!
Ортанс клекна на пода в коридора и се отпусна на пети. Спечелила! Беше спечелила!
— Are you sure? — попита тя, преглъщайки със свито гърло.
— I want to see you at my office today, five o’clock sharp!43
Пет часът, нула, нула в офиса й в Лондон?
В Париж беше дванайсет и половина. Точно имаше време да си грабне сака, да скочи във влака „Евростар“, да се изкатери до осмия етаж на сградата на „Бонд Стрийт“, да завърти пръст, ку-ку, на секретарката, да отвори вратата със замах: Here I am, ето ме!
— Ok, Miss Farland, five о’clock at your office!
— Call me Paula!
Тя се втурна в кухнята.
Шърли и Жозефин белеха моркови, картофи, чистеха праз, целина, ряпа. Щяха да готвят зеленчукова супа. Шърли обясняваше на Жозефин, че едрите и продълговати картофи са чудесни със солено краве масло, а по-дребните и кръгли стават за пюре и за пържене.
43
Пола Фарланд е на телефона. Одобрена сте! Вие сте единствената избрана! Спечелихте! — Сигурна ли сте? — Искам ви в офиса ми днес точно в пет часа! (от англ.). — Б.пр.