Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Кодирани ли са файловете? - попитах.
- Защитени са с парола и слаб код, който могат да пробият сравнително бързо. Ако ги защитим както трябва, ще възникнат куп странни въпроси. Освен това ще ти дадат iTunes и mp3 плейър. Обаче те предупреждавам - компютърните факири на агенцията имат кошмарен вкус по отношение на музиката.
- Благодаря... Вероятно ще трябва да заобичам рап - отговорих.
Чух по чакъла пред входа да хрущят автомобилни гуми и реших, че хората от бекофиса си тръгват, след като са си свършили работата.
- Кога ще е готово всичко? - попитах.
- В шест сутринта. Дрехите, паспортът и лаптопът ще бъдат оставени при охраната и тя ще ги донесе в кухнята, за да ги вземеш.
Вече беше ясно, че ще ползвам спалнята му за гости, така че имах два часа за сън, преди отново да тръгна на път. „Благодаря на бог за адреналина“, казах си.
- Таксито ще дойде малко преди седем - продължи той. - Уредих ти една среща, преди да се качиш на самолета. Подробностите ще са в багажа ти.
Лицето му приличаше на смъртта и и на двама ни ни беше ясно, че няма начин да е буден, когато тръгвам. Оставаше единствено да си кажем довиждане.
Той взе всичките ни бележки, бележници и флашки, хвърли ги в камината и ги запали. Сигурен съм, че не беше по наръчника, главата за правилно унищожаване на класифицирани материали, но пък поне създаде усещане за уют и прогони студа от мислите ми за това, което предстои.
- Ще ми се да можех да съм там, за да покривам гърба ти - каза той искрено. - Особено когато гърбът ти е опрян в стената. Но няма да мога.
- Никой няма да може - отговорих.
- Прав си. Ще си съвсем сам.
Погледите ни се срещнаха. Очаквах да протегне ръка, за да стисне моята и да ми пожелае късмет, но той не го направи.
- Ти не си като мен. Не си като никой агент, когото познавам, Скот. Твоят проблем е сърцето - каза ми.
Замислих се за това за момент. Проблемът ми е сърцето? Никой не ми беше казвал такова нещо дотогава, но като че ли имаше някаква истина в тези думи.
- Вземаш нещата по-навътре, отколкото би трябвало - обясни той. - При някои обстоятелства това може да е проблем.
Обърна се и побутна огъня с ръжена. Не беше приятно, но имаше право да го каже - беше мой водещ офицер.
- Ако поради някаква причина всичко отиде по дяволите и си сигурен, че ще те хванат, не чакай дълго - натискай бутона за катапултиране.
- Да се измъкна, така ли?
Той не отговори, поне не направо, а попита:
- Бил ли си някога в Афганистан?
- Не - отговорих.
- Имаш късмет. Аз прекарах няколко години в Кабул. На два пъти. Британците са били там сто години преди нас, но нещата не са се променили кой знае колко. Имали са една песен: „Когато лежиш ранен в афганистанските планини и жените дойдат, за да нарежат каквото е останало, прегърни пушката и си пръсни мозъка, срещни своя Бог като войник“.
Сви рамене, опита се да не придава на думите си особена тежест.
- Така че, да, както са пеели английските войници - „прегърни пушката“. Няма смисъл да страдаш, Скот - няма смисъл да удължаваш агонията.
Тогава си дадох сметка, без капка съмнение, че е отишъл в архива и е прочел досието ми.
10.
Трудно е да се нарече сън - след два неспокойни часа, проснат върху завивките на леглото в стаята за гости на Шепота, станах с първата светлина на деня. Бя чул входната врата да се отваря, така че не се изненадах, когато открих новия си фиктивен живот в кухнята.
Отворих очукания куфар - този Samsonite би трябвало да ми е служил години, както за служебни пътувания, така и за отпуските със семейството ми, - сложих вътре останалите материали и се върнах в стаята.
След като взех душ, огледах дрехите, които ми бяха изпратили, и с удоволствие забелязах, че повечето са с етикети от нюйоркски магазини. Някой е знаел какво прави. Избрах облекло, каквото би използвал специален агент на ФБР, когато пътува до екзотично място. С други думи, облякох се все едно отивам в службата, но не си сложих вратовръзка. Проверих кожения портфейл с кредитните карти, мушнах го в джоба на сакото и потърсих паспорта.
Предната вечер Шепота ми бе направи снимка на фона на бялата стена и я бе изпратил по електронната поща в централата на ЦРУ в Лангли. Сега погледнах снимката и видях, че специалистите са свършили добра работа с версията на Фотошоп, с която разполагаха. Косата ми беше сресана по друг начин и около очите ми имаше по-малко бръчки. Бях аз, но пет години по-млад.