Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Тоа Сител избърса със свободната си ръка потта, избила над горната му устна; през последните ден-два времето беше променливо и на Патриарха му се струваше, че развива треска. Неприятното усещане му пречеше да се съсредоточи напълно върху думите на младия Посланик:
— … както знаете — казваше Посланикът, — Съветът на братята напълно подкрепя както Империята, така и елкотанската църква. Не очакваме никакви ответни благодарности за жеста, който възнамеряваме да направим.
Тоа Сител хвърли поглед към Окото говорител, чиято ръка стискаше. Окото кимна, показвайки, че според него Посланикът казва истината. Още едно нововъведение от проучванията на Божиите очи: Окото би усетило всяка лъжа.
— Всичко това е много затрогващо — отговори Патриархът с обичайната за себе си суха ирония, — но ми казаха, че става въпрос за нещо спешно?
— Това, което е спешно, Ваше Светейшество, е нуждата да ви уверим, че нашият дар ще бъде използван по предназначение.
— И какво е това предназначение?
— Подаръкът ни е за празника на Възнесението, Ваше Светейшество. Много, много специален дар, в слава на Империята и на църквата.
Окото говорител отново кимна.
— Да, да — рече раздразнено Тоа Сител. — Продължавай, за какво става въпрос?
— Ако беше във вашата власт — попита Рейт със загадъчна усмивка, сякаш вече знаеше отговора, — какво бихте направили с Каин?
Тоа Сител скочи на крака с пламнал поглед.
— Каин…
— Каин така и не беше осъден официално за убийството на Посланик Крийл. За Манастирите той все още си е свободен човек и не е обвинен в никакво престъпление — рече Рейт. — Но доколкото разбирам, ситуацията в Империята е напълно различна.
Тоа Сител едва чуваше думите му; усети, че се е изправил на крака и трепери. Пръстите стиснаха ръката на говорителя така, че клетият човек пребледня.
— Можеш да ми предадеш Каин?
Пред очите му лумтяха пламъците на фестивалното аутодафе; в ноздрите си надушваше миризмата на горящата плът на Каин; в ушите му звучаха одобрителните възгласи на Любимите деца по целия свят; около сърцето му се беше увила стара студена змия, която му нашепваше нещо за сладко отмъщение.
Рейт се усмихна.
— И ако мога?
— Кълна се… Ние се кълнем, аз и самият бог — процеди с усилие Тоа Сител, останал без дъх, — че няма да бъдете разочаровани.
7.
Лицето на жената на екрана беше привлекателно — дори и без грим, дори и подпухнало от съня, дори и със седемдесетте години, изживени без прибягване до суетата на пластичната хирургия. Дълъг прав нос, плоски бузи, волева брадичка, очи, кристално сини като зимното северно небе. Косите ѝ бяха късо подстригани — половин инч с цвета на стомана. Само устните ѝ не се връзваха с класическата ѝ красота: тесни, безцветни, като следа от удар на брадва по лицето ѝ.
Тан’елкот изучи внимателно лицето ѝ. Неговият видеосигнал беше изключен; от другата страна на линията тя се вглеждаше сънено и враждебно в празен екран. Зад рамото ѝ се виждаха балдахин и полузарито в смачканите чаршафи младежко рамо.
Тан’елкот хвърли поглед към социалните полицаи; те стояха в полукръг зад него. Колбърг се беше допрял до него; в дъха му се долавяше мирис на кръв и зловоние.
— Не знам кой си и откъде си научил този код — каза Бизнесмен Ейвъри Шанкс рязко и дрезгаво, както звучеше винаги при преждевременно събуждане — сънотворните, които използваше от време на време през последните четиридесет години, създаваха такъв ефект. — Но би трябвало да знаеш, че не толерирам шегичките. Службата за безопасност на „Синтек“ вече проследява обаждането.
Ето го този заплашителен тон, който му беше добре познат. Гласът ѝ напомняше за Ламорак.
От пленената памет се надигна неудържима любов, която го остави без дъх; спомни си как гигантска ръка докосва лицето му, после си спомни как е бил по-дребен, светлокос и красив майстор на меча, а преди това — още по-дребен и плачещ заради разбитите си колене и лакти, в суровата и непрощаваща прегръдка на тази жена. С нея никога не му бе било уютно, затова пък тя винаги го бе защитавала и беше отмъстителна като дракон.
Ръката ѝ се протегна към клавиша за прекъсване на връзката и Тан’елкот прошепна:
— Майко?…