Разкритието на древния ръкопис

Нещото, за което Ънсийли кралят едва ли би помислил, беше парти за рожден ден за хора.

– Ти може да имаш цяла нощ, но някои от нас нямат – изръмжа Баронс през рамо.

Натъпках хартията в джоба си и забързах да го настигна. Бяхме паркирали Вайпъра на съседната пряка. Кралицата носеше наметало с качулка и беше увита в одеяла.

– Ти имаш цяла нощ и утрешната и цяла вечност, ако трябва да сме честни. Е, колко дълго беше мъртъв този път? – попитах, бодвайки го.

Гърмящата змия в гърлото му се раздвижи.

Доставяше ми извратено удоволствие да го дразня.

– Ден? Три? Пет? От какво зависи? От това колко зле си ранен ли?

– На твое място, госпожице Лейн, никога не бих споменал това отново. Мислиш, че внезапно си станала голям играч, защото си минала през онова Сребро...

– Оставих Крисчън в огледалото. Намерих го в затвора – отрязах го.

Устата му се затвори рязко, после:

– Защо, мамка му, винаги ти отнема толкова много време, да ми кажеш важните неща?

– Защото винаги има толкова много важни неща – казах отбранително. – Косата ù отново се влачи.

– Вдигни я! Ръцете ми са пълни.

– Няма да я докосвам.

Той ме погледна.

– Проблеми, госпожице Наложница?

– Тя дори не е истинската кралица – казах сприхаво. – Не е тази, която е съсипала живота на наложницата. Просто не харесвам Фае. Аз съм шийте зряща, забрави ли?

– Нима?

– Защо си ми толкова ядосан? Не съм виновна аз за това коя съм. Единствената вина, която може да ми бъде вменена, е за това какво избирам да правя със себе си.

Той ми хвърли кос поглед, който казваше: Това може да е единственото интелигенто нещо, което си казала тази вечер.

Погледнах покрай него към разрушената фасада на „Честър“ пред нас и за миг тя изглеждаше зловещо като руини на побити камъни, черно върху синьочерно небе от далечни времена и от друго място. Отгоре висеше пълна луна, която имаше пурпурен ореол – кръгло лице, изпъстрено с кратери с кръв. Още Фае промени в нашия свят.

– Когато влезеш вътре, отиди право при стълбите и един от тях ще те придружи горе! Отиди право при стълбите! – каза той подчертано. – Опитай се да не се забъркваш в проблеми или да не създаваш бунтове по пътя!

– Не мисля, че това е честно изказване. Животът невинаги е хаотичен около мен.

– И кога не е?

– Когато съм... – замислих се за минута. – Сама – довърших кисело. – Или заспала.

Не попитах за родителите си. Усещах го... грешно, сякаш вече нямах право да задавам въпроси за Джак и Рейни Лейн. Сърцето ме болеше от това.