Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Във вихър от светлини и звуци действието завърши с решение, предчувствие и грозяща опасност.
Базил излезе. Огледа се за Тед Фей и му се стори, че го видя облегнат доста тъжно върху облечената с плюш стена в задната част на театъра, но не беше съвсем сигурен. Купи си цигари и запали една, но при първото дръпване му се стори, че чува музика, и бързо се втурна обратно.
Второ действие. Фоайето на хотел „Астор“.
Да, тя наистина беше като песен — Красивата роза на нощта. Валсът я възвиси, направи я болезнено красива, след което с последните си тонове я остави да се спусне отново към живота, както отронен лист се спуска във въздуха към земята. Бурният живот в Ню Йорк! Кой би могъл да я обвини, ако се беше поддала на този блясък, ако изчезнеше в утринната светлина зад кехлибарените прозорци или сред далечната и вълнуваща музика с отварянето и затварянето на някаква врата, водеща към балната зала? Красавицата на бляскавия град!
Мина половин час. Истинският й възлюбен й донесе рози, красиви като нея, и тя ги захвърли презрително в нозете му. Изсмя се и се обърна към другия, започна да танцува — лудо, диво. Ето! Тези нежни звуци на малките духови инструменти и ниските извиващи се тонове на големите цигулки. Ето пак — силно и пронизващо, като огромна вълна от чувства, която залива сцената и я понася отново като безпомощен лист сред вятъра.
Няколко минути по-късно, необичайно затрогнат и развълнуван, Базил излезе навън заедно с тълпата. Първото нещо, върху което попадна погледът му, бе почти забравеният и странно преобразен призрак на мистър Руни.
Мистър Руни всъщност едва се държеше на краката си. Първо, шапката на главата му бе различна и по-малка от онази, с която беше, преди да се разделят на обяд с Базил. Второ, лицето му бе поизгубило грубия си вид и бе придобило бледа, дори нежна прозрачност, а вратовръзката му и дори части от нагръдника на ризата стърчаха извън палтото му, което по неизвестни причини бе вир-вода. Как, в краткия интервал от четири часа, бе успял да се докара до този си вид можеше да се обясни само с натиска, който оказваха върху един пламенен и волен дух ограниченията на училището за момчета. Мистър Руни бе роден за труд под открито небе и може би полусъзнателно бе поел към неизбежната си съдба.
— Лий — каза неясно той, — трябва да поумнееш. Смятам да те накарам да поумнееш.
За да избегне грозящата го опасност да бъде накаран да поумнее във фоайето, Базил смутено промени темата.
— Няма ли да дойдете да гледате представлението? — С предположението си, че човек изобщо би могъл да влезе в театъра в този вид, той ласкаеше мистър Руни. — Пиесата е чудесна.
Мистър Руни свали шапката си, под която косата му бе мокра и сплъстена. Мигом в съзнанието му започна да се оформя някаква реална картина.
— Трябва да се връщаме в училище — каза той мрачно и неуверено.
— Но има още едно действие — възпротиви се Базил ужасен. — Трябва да остана за последното действие.
Мистър Руни се олюля и го изгледа, като осъзна смътно, че се намира в ръцете на това малко момче.
— Добре — съгласи се той. — Ще ида да хапна нещо. Ще те чакам в съседното заведение.
След това се обърна рязко, измина десетина крачки, като се олюляваше, и се шмугна в бара до театъра. Доста потресен, Базил влезе в салона.
Трето действие. Домът на мистър Ван Астор — градината на покрива. Нощ.
Измина още половин час. В края на краищата всичко щеше да се уреди. Сега комедиантът бе в стихията си, с радостен и навременен смях след сълзите, а светлото тропическо небе обещаваше щастие. Един прекрасен жален дует и внезапно дългият миг на несравнима красота свърши.
Базил отиде във фоайето и постоя замислен, докато навалицата излизаше. Писмото от майка му и представлението бяха изчистили душата му от горчивината и желанието за отмъщение — той отново бе станал предишното момче, което иска да постъпва правилно. Почуди се дали трябва да заведе мистър Руни обратно в училище. Той тръгна към бара и когато го наближи, намали крачка, открехна летящата врата предпазливо и хвърли бърз поглед вътре. Видя само, че мистър Руни не беше сред онези, които пиеха на бара. Продължи малко по-надолу по улицата, след което се върна и отново надникна — имаше чувството, че вратите са някакви челюсти, които могат да го захапят, тъй като и той като всички момчета от Средния запад изпитваше ужас от кръчмите. Третият му опит беше успешен. Мистър Руни бе заспал дълбоко на една маса в дъното на заведението.