Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Джек излезе и изчака навън, докато двамата се сбогуват. Междувременно отброи няколко от оскъдните си кредити и преди да си тръгне, ги пъхна в шепата на девойката. Измъчваха го цял куп въпроси. Защо Франкен бе поела финансовата отговорност и риска да се занимава с находището, вместо да го преотстъпи на Скиталците? И дали то имаше някаква връзка с честите набези на драките срещу Лазертаун? Рудните залежи на луната бяха ценни, но дали си заслужаваше да излагат на риск мирния договор с драките? Намръщи се, докато мислеше за това, и когато отново се спусна в тунелите, нещастното изражение на лицето му отразяваше всичко онова, което бе открил под купола на Лазертаун.
Тъжен звук отекна надалеч из спалните помещения и трапезарията. Богс вдигна глава от картите и се почеса замислено по врата.
— Ще ми се някой ден да се задави с тази хармоника — изръмжа той.
— Виж, идеята ми хареса — ухили се Сташ. — Раздавай.
Двамата отново бяха погълнати от играта.
Джек седеше на бюрото и нанасяше в бележника всички подробности от разположението на града, които си спомняше от краткото посещение в кабинета на губернатора и разходката с Фрици. Самият Фрици седеше срещу него и нагъваше бисквити със синтетично мляко. Изглежда не обръщаше внимание на заниманията на Джек, но дори и да докладваше за тях, това едва ли щеше да заинтригува някого. Полицията събираше достатъчно информация от охранителните камери, които бяха разположени навсякъде. Джек обаче се съмняваше, че някой въобще преглежда записите, освен ако не е необходимо.
Почеса се замислено по челото. Сякаш споменът за полицаите ги бе повикал, защото в същия миг на вратата се появи самият Куейд, пристъпи вътре и огледа трапезарията. Ниският, набит мъж имаше свъсено и мрачно изражение.
— Богс.
Началник-смяната се надигна и се приближи към него.
— Искам да съобщиш на всички. Събираме нова група за разкопки вън от тунелите и купола. Тройно заплащане за всеки доброволец.
— Вън от тунелите?
— Рисковано е и затова заплащането е добро — кимна Куейд. — Изпрати ми желаещите.
Фрици изведнъж обърна глава. Поколеба се, сетне размърда масивните си рамене.
— Аз ще ида.
Джек положи ръка на рамото му.
— Фрици! Нали обеща на Гейл!
Едрият мъж се освободи от ръката му.
— За каква работа става въпрос?
— Ще копаете.
Тъжната мелодия на хармониката отново отекна.
— А какво стана с предишната група?
— Съсипани са от умора до един. Пък и другите началници на смени ми вдигнаха скандал, че не предлагам и на техните хора участие.
— Глупости — обади се нечий анонимен глас от дъното. — Това е опасна работа.
— Както и да е — рече Куейд. — Всеки решава за себе си. Не съм ви бавачка.
— Бройте ме вътре — пристъпи към него едрият мъж. Никой друг не помръдна. Куейд излезе сред мъртвешка тишина, следван от Фрици. Едва след това някой заяви:
— Няма да го видим повече.
Не последваха възражения.
13.
Амбър скръсти ръце. Липсваше й равномерното бръмчене, с което бе привикнала на кораба, но не и честите сътресения. Самото приземяване не беше никак гладко — сигурно заради маневрите за избягване на вражеския огън. Тя прехапа устни. Трябваше да чака, а нетърпението я измъчваше.
Хотелът, в който ги бяха настанили, трудно можеше да се нарече луксозен, макар че вероятно бе най-доброто, което можеше да се намери в Лазертаун. Откакто пристигнаха, Колин непрестанно приемаше цели групи от Скиталци, идващи да изразят почитанията си и да разговарят със своя духовен водач. Тя седеше в една от прилежащите стаи, вглеждаше се в лицата на гостите и се удивляваше на странната светлина, която излъчваха. Не знаеше какво точно е направило Колин светец, но за тези хора той бе такъв дълбоко в сърцата им.
Това го правеше много по-различен от всички останали духовни водачи, които бе срещала на Малтен. Религията и парапсихологията бяха две от най-могъщите средства за контрол над населението. Но религията несъмнено бе по-силното.
Вече не се съмняваше, че Колин притежава много скрити качества. Той не приличаше на останалите хора, с които си бе имала работа. Скиталците бяха радикално настроена секта. Те не търсеха границите на Царството Господне — вместо това издирваха безграничните му хоризонти. Искаха да са навсякъде, където Той е бил, и да докосват всичко, което е докосвал.