Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Как се отнасят с теб, тате?

— Добре, малката ми — кимна той.

— Чудесно — хвърли изплашен поглед на Джек, след това добави: — Искам да се храниш.

— Обещавам — рече Фрици и за миг извърна поглед настрани. Лицето му бе зачервено. По звуците, които се промъкваха от съседните помещения, Джек можеше да се досети с какво се занимават момичетата.

Гейл махна с ръка пред лъча за затваряне на вратата и тя са плъзна. Джек се отмести, преди да го е блъснала по рамото.

— Нали не ти позволяват да го правиш? — попита Фрици.

— Така е, но… — тя си погледна ръцете, после ги сви в юмручета.

Фрици вдигна очи към Джек.

— Не й е разрешено да затваря вратата. Освен когато дойдат клиенти.

Джек се почувства неловко.

— Няма нищо — рече. — Ще й оставя малко пари. А вие двамата си поговорете.

Девойката му хвърли поглед, изпълнен с благодарност. Баща и дъщеря поговориха няколко минути, докато Джек беше подпрял глава на вратата и си почиваше.

После Фрици се покашля.

— Е, дъще, време е да приключваме.

Гейл отметна няколко дълги кичура от красивото си лице.

— Радвам се, че те видях отново. Намини пак при първа възможност.

Баща й сведе очи към пода.

— Не помниш ли, че идвах и миналата седмица?

Изведнъж устните й се разтрепериха. Очите й отново се замъглиха. Фрици посегна да я прегърне.

— Не го прави, малката.

Гейл избърса сълзите.

— Обещавам — изхлипа. — Трябва да ти кажа нещо важно. Тук става нещо, но не зная какво. Едно от момичетата изчезна — всъщност вече не е изчезнала. Намериха тялото й извън купола.

Джек се надигна.

— Спящата болест?

— Така смятат. Разправят, че се държала странно, преди това да се случи. Чувала гласове, които я викали.

— Ти познаваше ли я?

— Бегло. Но беше съвсем нормална.

— Дали някой не я е извел навън?

Гейл поклати глава.

— Няма данни да е била отвлечена насила. Няколко охранителни камери са я засекли — сама. — Тя едва забележимо потрепери. — Тате, пак са започнали разкопки при находището. Стараят се да го запазят в тайна. Използват миньори от първите групи — обещават им да ги пуснат по-рано, ако разчистят мястото. Може и на теб да предложат, защото знаят, че се нуждаеш от пари. — Очите й отново се насълзиха. — Не отивай! Там е опасно… много опасно. Не си заслужава заради няколко кредита. Чувах какви ли не неща. Казват, че там болестта е най-страшна. Не им позволявай да те измамят, тате! — гласът й изтъня и пресекна. Фрици я стисна в обятията си.

— Няма да те оставя сама — обеща тихо.