Огнената кралица

— Знаеш ли срещу кого сме изправени? — попита Вейлин.

— Шаманът на Котешкия народ — каза Мъдрия мечок. — Онзи, който ги прати на война. Те го наричат Сенчест път. Мечият народ го нарича Безокия.

Тръгнаха на северозапад. Сентарите заеха боен строй, разтеглени в рехава линия, която се точеше на сто крачки от двете страни на отряда. Надарените бяха в центъра и водеха конете и понитата. Ротата на Орвен бе заела позиция в тила и крачеше с извадени мечове със заповед да наблюдава непрекъснато всички посоки. Вейлин вървеше начело заедно с Алтурк и Мъдрия мечок, а Кирал ги следваше отблизо със стрела на тетивата. Железен нокът беше излязъл далеч напред и подтичваше кротко, като от време на време спираше да подуши въздуха.

Вейлин бе поразен от внезапната промяна у Мъдрия мечок: ако се изключеше набръчканото му лице, всички други признаци на старост сякаш бяха изчезнали и той се движеше с равномерна уверена крачка, стиснал здраво костения си жезъл и впил очи в Железен нокът. Това изражение беше добре познато на Вейлин — на мъж, погълнат от отмъщението.

Железен нокът спря и Мъдрия мечок вдигна жезъла си, за да спре отряда. Животното се заклати насам-натам и нададе ниско неспокойно ръмжене, докато оглеждаше леда отпред. Той се различаваше от обичайната равна шир, на места повърхността му се издигаше да оформи назъбени абстрактни форми, обвити в ниска мъгла. В далечината Вейлин виждаше неясния сив шип на скалата, описана от Дарена — стърчеше към ясното небе като крив кинжал.

— Добро място за засада — отбеляза Алтурк, като плъзгаше очи по неравния леден пейзаж.

Мъдрия мечок отиде до Железен нокът, хвана жезъла си с две ръце, вдигна го над главата си и замря неподвижно. Не издаде никакъв звук, но внезапното ахване на Кирал показа, че е пратил послание по друг начин. Вейлин видя как погледът на ловкинята помрачня, докато тя се взираше в стареца, а в очите ѝ личеше още по-голямо благоговение отпреди, редом с ясно чувство на ужас, което накара Вейлин да се зачуди какви ли мрачни нотки звучат в песента ѝ.

Мъдрия мечок свали жезъла и зачака, без да променя изражението си.

Бяха минали едва няколко секунди, когато откъм назъбения лед дойде отговор, какофония от фучене и животински вой — звук, какъвто Вейлин бе чувал само от един звяр, но този път бяха много. Той свали лъка си, докато Кирал се приближи бързо до Мъдрия мечок. Вейлин смъкна най-тежките си кожи и мина от лявата страна на шамана със стрела на тетивата, очите му следяха и за най-лекото движение.

— Там! — извика Кирал и вдигна лъка си, но Вейлин беше по-бърз. Стрелата му излетя и се понесе към сребристосивата фигура, изскочила пред погледите им иззад една колона от назъбен лед. Тя направи още няколко скока, а после се строполи на снега и замря.

Мъдрия мечок изсумтя дрезгаво и тръгна напред, Железен нокът подтичваше пред него.

— По-добре да изчакаме — каза му Вейлин. — Има още.