Огнената кралица

Звукът секна изведнъж, заменен от пълна, но кратка тишина, която скоро бе нарушена от силно скърцане, почти чудовищно в своята мощ; сякаш самият лед стенеше от болка. Още един трус разклати леда, този път достатъчно силен, за да събори мнозина, а повърхността под нозете им се издигна и падна, докато скърцането утихваше. На около половин миля на запад се беше вдигнала мъгла от разместен сняг и лед, която се задържа достатъчно дълго, та Вейлин да се зачуди дали това, което вижда, не е някаква зрителна илюзия; можеше ли ледът наистина да се движи?

Когато мъглата се разнесе, стана ясна истината: едно гигантско парче от леда се носеше по водата и сипеше сняг от назъбените си краища. То се отдели от главния масив и пое на юг. Сигурно беше широко поне пет мили — новороден остров, на който те без съмнение биха загинали, докато ги отнася.

Кирал го събуди, докато небето бе още тъмно: измъкна го от сънената прегръдка на Дарена с настоятелно разтърсване.

— Песента ми е мрачна — каза тя. — Нещо на север.

Той я последва до северния край на лагера, където видяха Алтурк, коленичил насред широко петно оцапан с червено лед: ръцете му проследяваха белезите от кратка, но свирепа борба. Вейлин имаше достатъчно следотърсачески умения, за да проумее смисъла на дирите наоколо, количеството кръв и браздите, губещи се в чернотата отвъд светлината на огъня.

— Колцина са били отмъкнати? — попита той.

— Един и понито му. — Алтурк се изправи, свъсил рошавите си вежди в смесица от гняв и озадачение. — Тези следи не са ми познати.

Вейлин сведе очи към отпечатъците в снега: следа от лапа, достатъчно голяма за мечка.

— Не е мечка — каза Кирал, като проследи очертанията на един отпечатък с върха на ловния си нож. Стана и свали лъка си. — Песента ми ще го намери съвсем скоро.

— Не. — При думите на Мъдрия мечок тя се обърна. Шаманът се приближи и побутна кървавите следи с жезъла си. — Пратен да остави следа, за да го последвате.

— Нещо ни дебне — каза Алтурк.

Мъдрия мечок изрече нещо на собствения си език и устата му се изкриви от отвращение, сякаш думите мърсяха езика му. Забеляза въпросителния поглед на Вейлин и каза на езика на Кралството:

— Котешкият народ.

— Надявах се, че всичките са загинали. — Дарена седеше до огъня с допълнителни кожи, струпани върху раменете ѝ, и стискаше ръцете на Кара и Лоркан. — След битката бяха останали толкова малко.

Вейлин устоя на импулса да ѝ каже да забрави за това; споделена сила или не, дарбата ѝ винаги я изтощаваше, а перспективата да се изправи още веднъж срещу Ледената орда без съмнение будеше ужасни спомени. Тя видя загрижеността му и му се усмихна окуражително.

— Само един кратък полет. Мъдрия мечок ме уверява, че не може да са далеч.

Затвори очи, тялото ѝ се вцепени, а лицето ѝ придоби онзи безизразен вид, който показваше, че е полетяла на воля. И Кара, и Кирал ахнаха при усещането.