Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк позвъни. Никол тутакси отвори. Марк потъна в топлото великодушно тяло на баба си. Тя дълго го държа в обятията си. По всяко друго време той би се смутил от подобна дълга прегръдка. Не и днес. И двамата си даваха сметка за това. Най-сетне Никол го пусна.
– Добре ли си, Марк?
– Да, добре съм...
Maрк дори не си даде труда да звучи убедително.
Очите му внимателно огледаха малкия хол.
Струваше му се, че с всяко негово идване той ставаше все по-тесен.
А също и все по-тъмен. Пианото марка „Хартман-Милонга“ си стоеше на мястото между телевизора и дивана. Цялото бе потънало в прах.
Върху капака на клавишите лежаха фактури, вестници, брошури. Нямаше къде другаде да се сложи цялата тази бумащина, така че защо да не се трупа върху пианото, което, така или иначе, не служеше за нищо.
Масата вече бе сложена: с две чинии, две ленени кърпи екрю и бутилка домашен сайдер. Марк се настани, а Никол сновеше между хола и кухнята. Донесе две парчета филе от калкан, приготвени по диепски, сметана и сос от миди и скариди. Добра готвачка бе Никол... При това умееше и да води разговор, да задава въпроси и да получава отговори. За учението на Марк, за бъдещето на Диеп, за брошурите, които трябвало да разпространява. За гърдите, които я измъчвали, за пробитата водосточна тръба („Марк, ще хвърлиш един поглед, нали“). Говореше ентусиазирано, с плам за двама, като всяка баба, чиито редки срещи с близките ѝ се редуват с дълги седмици мълчание.
Марк отговаряше едносрично. Очите му шареха из стаята и винаги се спираха на едно и също място – върху пианото. Сред купищата хартии бе забелязал синьолавандулов плик, същия като този, който му бе дала Матилд дьо Карвил в „Розре“ и който Малвина бе разкъсала – отровния подарък на Гран-Дюк. Значи Никол бе изровила плика, който е крила цели три години някъде из тайните си чекмеджета със спомени.
Кой щеше пръв да се осмели да зачекне темата?
Никол говореше за някакъв съсед, когото взели в болница и бил в терминална фаза. Така... Значи баба му е знаела истината още преди три години. Имала е доказателство. Оцеляла бе Емили и тя наистина е отглеждала собствената си внучка. Никол бе спечелила по всички точки. Очевидно бе дала пръстена със сапфира на Лили от милост, от съжаление към Матилд дьо Карвил, така, както винаги даваше пари на просяците по улиците...
Сривът на семейство Дьо Карвил до положението на просяци, очакващи милостинята на баба му, будеше у него противоречиви чувства. Образът на Малвина, просната върху седалката на влака на гарата в Диеп, продължаваше да обсебва съзнанието му.
Никол сервира сиренето. Както винаги тя се лиши от десерт, но гордо сложи в чинията на Марк едно саламбо. С грозна зелена и шоколадова глазура. Марк не можеше да понася този сладкиш още от дванадесетгодишен, но никога не бе събрал смелост да го каже на баба си. Защото бе най-евтиният сладкиш. Така че той покорно ядеше сладкарската глазура и сметаната.
Никол отново се върна на темата за брошурите, кметството, търговското пристанище. Марк вече не я слушаше. Погледът му падна върху снимката на родителите му – Паскал и Стефани, която стоеше в рамка над камината. Младоженци пред църквата „Нотър Дам дьо Бон Секур“ под дъжд от оризови зърна. Откакто се помнеше, снимката бе винаги на това място и висеше на същия гвоздей... Зловещо щастие.
Никол донесе претоплено кафе в малка тенджерка с дълга дръжка, а после го наля в две чашки. Тя направи първата стъпка. Малка стъпка.
– Имаш ли новини от Емили?
– Не... В смисъл, не точно – Марк се поколеба, но продължи: – Мисля, че е в болница. В някаква клиника... Нещо такова...
Никол сведе очи.
– Не се безпокой, Марк. Не се тревожи. Сега тя е пълнолетна. Знае какво върши... – каза Никол и стана, за да вдигне чашите от масата.
Емили знае какво върши... Думите на Никол се блъскаха в главата на Марк. Беше ли това успокоително въведение на баба, или Никол криеше още нещо?
Марк стана, за да помогне на баба си в сноването между кухнята и хола. При второто си връщане той замръзна до една снимка, въпреки че му бе позната. Стоеше си между дървеното авале89 и барометъра във формата на фар. Снимка в дървена рамка на Пиер и Никол Витрал, които вървяха рамо до рамо покрай околийския център в Диеп, зад грамаден плакат с надпис СТАЧКА НА БРЕГА НА МОРЕТО. Не бе трудно да отгатне възрастта им, защото снимката бе от май 1968 година. Нямаха и тридесет години.