Империя на бури

Сетне очите му се спуснаха надолу. И по-надолу. А като достигнаха връхната точка на бедрата й и се премрежиха, Елин рече:

– Цяла нощ ли възнамеряваш да ме зяпаш така?

Устата му се отвори леко. Дишаше учестено и тялото му вече й показваше какво предстои.

Призрачен вятър зашумоля сред палмите и прелетя с тихо съскане над пясъка. Магията й затрептя и Елин усети как щитът му се спуска край тях. Тя изпрати собствената си сила да го обходи и огнените й искри затанцуваха по невидимата стена.

Кучешките зъби на Роуан просветнаха.

– Нищо не може да премине през този щит. И нищо не може да ме нарани.

Нещо стегнато в гърдите й се отпусна.

– Толкова ли е различно с такава като мен?

– Не знам – призна й той. Очите му пак пребродиха тялото й, сякаш виждаха през кожата й, та чак до горящото й сърце. – Никога досега не съм бил с... равна. Никога не съм си давал пълна свобода.

За всяка частица сила, която тя щеше да запрати към него, Роуан щеше да й върне частица от своята. Елин се опря на лакти и вдигна уста до новия белег на рамото му – малка, назъбена рана, широка колкото връх на стрела. Целуна я веднъж, два пъти.

Тялото на Роуан беше толкова напрегнато над нейното, че мускулите му можеха да се скъсат. Ръцете му обаче бяха нежни, когато се плъзнаха по гърба й, галейки белезите й и татуировките, с които ги бе покрил.

Вълните гъделичкаха и милваха кожата й, а той понечи да се намести върху нея, но тя опря ръка в гърдите му и го накара да замръзне. Усмихна се до устата му и пророни:

– Щом казваш, че сме равни, не разбирам защо още си полуоблечен.

Без да му даде време за отговор, проследи с език линията на устните му, докато пръстите й разкопчаваха катарамата на износения му портупей. Вече не чуваше дишането му.

И само за да провери какво ще стори, го докосна през панталона му.

Роуан изруга гръмогласно.

Тя се засмя тихо, отново целуна последния му белег и провлачи лениво пръст надолу по тялото му, без да откъсва поглед от очите му нито за миг.

А когато пак долепи длан до панталона му, прошепна:

– Мой си.

Дишането на Роуан се възстанови, насечено и буйно като вълните, разбиващи се край тях. Тя откопча горното копче на панталона му.

– Твой съм – каза дрезгаво той.

Още едно копче се отвори.

– И ме обичаш – продължи Елин. Твърдение, не въпрос.

– Каквото и да става – отвърна приглушено Роуан.

Тя откопча третото последно копче, а той я пусна, за да хвърли панталона си в пясъка до тях, събувайки бельото си с него. Устата й пресъхна, като плъзна очи по голото му тяло.

Роуан бе роден и обучаван за битки и всеки сантиметър от него принадлежеше на чистокръвен воин.

По-красиво нещо не беше съзирала в живота си. Неин – той беше неин и...

– Ти си моя – прошепна Роуан и тя усети обладанието му в костите си, в душата си.

– Твоя съм – отговори тя.