Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Проклета жена – намръщи се Греблото. – Можеше поне да ни каже за какво става дума.
Едва бяха влезли във всекидневната и бяха забелязали цветята на масата, когато Барбара плесна с ръце, качи се на един стол и каза:
– А сега ще празнуваме, приятели!
Сестрата леко се олюляваше на високите си токчета.
– „Приятели“? – измърмори Греблото. – Това е малко силно казано.
– С помощта на дарението, което направи Долорес, утре ще организираме голямо празненство. Това е петата годишнина от създаването на старческия дом „Диамант“ и точно навреме за юбилея, имаме и други новини!
На лицето на сестра Барбара се появи широка усмивка.
– След продължителни преговори директорът Матсон закупи два старчески дома, които ще се превърнат в част от новата ни организация. Да, директор Матсон ще ви разкаже всичко на специална среща по-късно днес, но вече мога да ви съобщя, че новите старчески домове ще бъдат обединени със старческия дом „Диамант“. Всичко ще бъде организирано в нова компания, управлявана от борд на директорите, в който ще бъдем директор Матсон и аз. Това наистина е повод за празненство, защото...
– Може би за теб – обади се Марта.
– Сестра Барбара каза, че ще имаме голямо празненство – каза Долорес и всички се обърнаха към нея.
Тя се наведе над пазарската си количка и се зарови в одеялата вътре, като си тананикаше нещо. После измъкна няколко банкноти от петстотин крони и ги вдигна така, че всички да ги видят.
– Това е за организирането на празненството – има и още, ако ни потрябват!
– О, не – простенаха Кристина и Ана-Грета едновременно.
Умника пребледня, Греблото се задави, а Марта усети как стомахът й се свива. Ако полицията откриеше, че банкнотите от петстотин крони циркулират в старческия дом, отново щяха да го претърсят. Нямаше да им отнеме много време да открият, че номерата на банкнотите са същите като онези, които се бяха „изгубили“ на ферибота, и съвсем скоро щяха да намерят и скривалището под леглото на Марта.
– Божичко, играта загрубя – каза Марта.
– Така е – прошепна Умника. – Трябва да действаме ВЕДНАГА.
– Отивам да резервирам билети и хотел – каза Ана-Грета.
Марта се отправи към прозореца да помисли, защото във всекидневната беше станало доста шумно. Трябваше да потеглят възможно най-скоро, но все още не бяха приключили с приготовленията за следващия си удар. Обирът трябваше да се изпипа до най-малката подробност. Тя погледна навън. Видя една кола, която намали и спря малко по-надолу по улицата. Беше тъмносиньо волво. Марта погледна и в двете посоки, но сивият мерцедес, който беше забелязала по-рано, беше изчезнал.
Празненството в старческия дом започна в четири следобед. Сестра Барбара смяташе, че така е най-добре, защото според нея всички трябваше да са си по леглата в осем вечерта, както обикновено.
– Никога не се отпуска, а? – отбеляза Марта. – Дори на децата им позволяват да остават до по-късно, когато има празненство.
– Някои хора имат нужда от строги правила, за да се чувстват добре – каза Умника.
– Да, но това е нейното собствено празненство... – въздъхна Марта.
Когато се приготвиха и Умника дойде да я вземе, Марта отново хвърли поглед през прозореца. Сивият мерцедес беше там.
– Умник, видя ли това?
– Чакай, забравил съм си очилата – каза той.
Но докато отиде да ги вземе и се върне, колата беше потеглила. Вместо нея по-надолу по улицата беше паркирано тъмносиньото волво, което бяха видели по-рано.
– Първо там имаше един сив мерцедес, а сега – тъмносиньо волво. Защо? – почуди се Марта.
– Това е най-популярната кола в Швеция – каза Умника.
– Но специално тази има скоба за теглене и двойни задни огледала – отбеляза Марта.
– Каква е причината полицията да наблюдава един старчески дом? – попита Умника. – Сигурно разследват някой друг. Ами ако...
Вратата се отвори и Греблото влезе в стаята.
– Какво правите? Всички ви чакат.
– Идваме – каза Умника.
Но веднага щом Греблото излезе, той отново се обърна към Марта:
– Знаеш ли, започвам да се плаша. Ако наистина Юро е бил този, който се е провалил с обира на бронирания камион, сигурно ще иска бързо да спечели пари по някакъв друг начин. Мисля, че иска да получи от мен всичко, което знам за ключалките и алармите. Тези хора са опасни. Ами ако е разбрал, че живея тук, и точно той е човекът със сивата кола?