Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
За момента малобройната група можа да обиколи само малка част от крепостните стени. Не беше трудно обаче да си ги представят изцяло завършени. Тогава в цялата страна нямаше да има по-внушителна крепост.
Арн помоли за позволението да използва възможно най-голямото количество сурови кожи, за да се покрие отгоре стената. Баща му и брат му отговориха едновременно и почти безгрижно, че може да иска каквото и да е от тях. Двамата несъмнено бяха разбрали, че с това амбициозно строителство се открива нова ера и че никой не ще може да превъзхожда по могъщество Фолкунгите. По средата на този весел разговор господарят Магнус отбеляза мимоходом, че Биргер Бруса скоро ще дойде в Арнес, за да проведе заседание на семейния съвет.
Настъпи неловко мълчание. Биргер Бруса беше заявил ясно, че присъствието на Арн Магнусон не е необходимо в този случай, защото баща му и брат му могат да говорят вместо него и никой не бе посмял да оспори това. Биргер Бруса бе най-изтъкнатият между Фолкунгите и ярл на кралството. Желанията му бяха заповеди.
Вечерята беше особено оживена. Разговаряха надълго за текущите строителни работи и за това какво е направил Арн във Форшвик. Ескил и господарят Магнус вече бяха имали време да разберат, че това имение ще се превърне във втори стълб на империята на Фолкунгите.
Бяха от доста време прекратили разговорите за тези проекти, когато младият Торгилс напомни за даденото му обещание да отиде във Форшвик. Щом Арн му отговори, че може да дойде когато пожелае, младият му племенник реши, че ще тръгне незабавно, въпреки явното неодобрение на баща му, който обаче не каза нищо.
Преди да се качи на борда на кораба, който трябваше да ги откара до товарния кей на езерото Венерн, Арн проведе кратък разговор с Юсуф и разбра, че господарят Магнус сега е в доста добра форма и няма нужда от ежедневни грижи. Затова реши Юсуф също да дойде във Форшвик, където го очакваше Ибрахим. Да накараш един мюсюлманин да прекара зимата сам и да стане свидетел на оргиите със свинско на Коледа, би означавало зле да му се отплатиш за услугите. Дръпна баща си встрани и му припомни учтиво, но и твърдо това, което Юсуф го бе посъветвал да изпълнява, а именно, че трябва да се упражнява разумно всеки ден, да предпочете телешкото, еленското, овнешкото или сьомгата пред свинското, да пие вино, а не бира по време на празниците.
Господарят Магнус изсумтя, че е можело и сам да се сети за всичко това. На всички, за съжаление, им бе известно, че беше в интерес на хората на неговата възраст да не пият бира на Коледа.
Докато Арн отсъстваше, Сесилия имаше време да си зададе някои въпроси относно чужденците, които живееха във Форшвик. Нощем те вдигаха много шум, а миризмата на мазнина и хляб, която се носеше от жилищата им, явно подсказваше, че си правят гуляи. Не харесваха местния хляб и си бяха построили собствени глинени пещи, приличащи на големи кошери. В тях всяка вечер си печаха хляб с формата на големи тънки питки. Сутрин ставаха късно и се упътваха бавно към работните си места.
Сесилия се губеше в догадки и реши, че се държат така, защото Арн не е тук. Не всички обаче правеха така. Братята Вахтиян работеха със същия плам както и преди. Същото се отнасяше и за Джон и Атълстън, двамата англичани, които правеха стрели. Тя отдавна се канеше да разговаря с Арн за тези чужденци. А дългите зимни нощи, през които й беше обещал да получи отговор на всичките си въпроси, бяха все още далеч.
След деня, в който светата Дева им беше позволила да изпитат отново удоволствието, което някога ги бе вкарало в грях, а сега можеха да му се радват като законни съпрузи, нощите им бяха станали толкова нежни, че Сесилия се изчервяваше само при мисълта за тях. В спалнята не им оставаше никакво време да говорят за сериозни неща.
При завръщането на Арн тя констатира, че той води със себе си младия Торгилс и другите чужденци — зидарите от Арнес. Изглеждаха доста окаяни в дрипите си, въпреки че сигурно имаха чисти и здрави дрехи в бохчите, които носеха. Явно бяха вдигнали лагера в Арнес и щяха да прекарат зимата във Форшвик. Сесилия се почувства леко обидена, че не е била уведомена. Считаше, че щом идват толкова свободни мъже у дома й, тя трябва да ги приеме като гости. Почти се разгневи, когато те със смях и с тръскане на глава отказаха хляба, солта и бирата за добре дошли. В Западна Готаланд никой не отказваше подобно посрещане.