Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Дориан нямаше опит като шпионин, но беше отраснал в двор, където хората използваха усмивките и дрехите си като оръжия. Знаеше как да се слива с тълпата, да се ослушва. Караше околните да виждат онова, което искаха да видят.
Изпратила бе Елида в тъмницата на Морат, Мракът да я вземе! Нима беше различно да изпрати краля на Адарлан във Ферианската падина?
Въпреки това дъхът излетя от дробовете ѝ, когато Абраксос се напрегна до нея, оглеждайки небето. Сякаш дочул нещо, което те не можеха.
Радостта в очите на уивърна ѝ й подсказа какво е.
След секунда Нарин се появи над планината и полетя мудно към тях. На гърба си носеше тъмнокос, бледолик ездач. Наистина бе смогнал да промени някои части от себе си. Лицето му беше почти неразпознаваемо. И си оставаше такова.
Астерин се спусна към уивърна си и дори Манон примигна смаяно, когато Втората ѝ прегърна Нарин през врата. И я стисна силно. Женската отпусна глава на гърба ѝ и изпуфтя.
Дориан скочи на земята, пускайки поводите.
- Е? - попита Манон.
Очите му - тъмни като на Валг - проблеснаха. Не му сподели, че коленете ѝ трепереха. Почти се подкосиха, когато му върна меча и двата ключа, докосвайки с нокти пъхнатата му в ръкавица ръка.
Очите на Дориан изсветляха до онова съкрушително сапфирено, а кожата му си върна златистия оттенък.
- Матроните ги няма. Налице са само Петра Синьокръвна и около триста вещици от трите клана на Железни зъби. - Устните му се кривнаха в жестока половинчата усмивка, студена като върховете край тях. Осъдителна. - Пътят е чист, Ваше Величество!
***
Патрулиращите около Ферианската падина стражи ги съзряха от километри.
Въпреки това позволиха на Тринайсетте да кацнат в Омега.
Манон остави Дориан в тесния проход, където събраха Тринайсетте. Ако не се върнеха до ден, беше свободен да действа както сметне за добре. Да отиде в Морат, право в прегръдката на Ераван, ако толкова му липсваше разум.
Двамата не се сбогуваха.
Манон седеше с привидно спокойствие върху Абраксос. Тъкмо бяха прекрачили внушителния сводест вход на Омега и долавяха пронизващата втораченост на всички вражески очи пред тях и зад гърбовете им.
- Идвам да говоря с Петра Синьокръвна - обяви тя пред цялата зала.
Отвърна ѝ млад глас:
- Така и предположих.
Наследницата на Синьокръвните се появи от близката арка с желязна диадема на челото и свободна синя роба.
Манон кимна за поздрав.
- Свикай отряда си в тази зала.
***
Манон не си беше измислила реч.
И докато всички триста вещици от Железни зъби се стичаха в залата, някои напуснали постовете си, тя се почуди дали не е сбъркала. Те от своя страна наблюдаваха и нея, и Тринайсетте с предпазлива ненавист.
Опозорената им Водачка на Крилото. Покварената им наследница.
Когато всички се събраха, Петра, стояща още на сводестия вход, от който се бе появила, каза:
- С тази възможност да говориш пред сестрите ми ти изплащам дълга си, Черноклюна.
Манон преглътна. Езикът ѝ беше сух като пергамент. От гърба на Абраксос виждаше всяко движение в тълпата отпред, изумените погледи и ръцете, стиснали мечове.
- Няма да ви разяснявам коя съм - поде накрая тя. - Вярвам, че вече знаете.
- Крочанска кучка - изплю някой.
Манон надникна към Черноклюните, които я гледаха с каменни лица, а не с омразата на другите вещици. Пред тях беше дошла да говори, заради тях идваше.
- През всичките си дни на земята - каза Манон с леко разтреперан глас - съм живяла в лъжа.
- Не сме длъжни да слушаме тези глупости - провикна се друга вещица.
Астерин изръмжа и останалите замлъкнаха. Макар и изпаднали в немилост, Тринайсетте продължаваха да бъдат все така смъртоносни.
Манон продължи:
- Лъжа за нас, за това какви сме. Както и че сме чудовища, горди със зверствата си. - Тя докосна с пръст парчето червен плат в края на плитката си. - Ала ни направиха чудовища. Направиха ни... - Повтори. - А можем да бъдем толкова повече.
В залата се възцари тишина.
Достатъчно насърчение за Манон.
- Баба ми не просто иска да си върне Пустошта след войната. Възнамерява да властва над нея като Върховна кралица. Единствената ви кралица.
В залата се разнесе шепот. Възмущение от предателството, което Манон извършваше, разкривайки личните планове на Майка Черноклюна.
- Няма да съществуват нито Синьокръвни, нито Жълтоноги. Иска да вземе ' оръжията, които сте създали тук, да използва ездачките на Черноклюните и да ви превърне в наши поданици. А ако не сведете глава пред нея, ще ви избие.