Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Тя си пое глътка въздух. И още една.
- От петстотин години живеем сред кръвопролития и насилие. И ще е така още петстотин.
- Лъжкиня! - изкрещя някой. - Летим към славно бъдеще!
Астерин разкопча кожения си жакет, разгърна бялата си риза и се надигна върху стремената, за да покаже белязания си, обезобразен корем.
- Не лъже.
НЕЧИСТА
Думата стоеше като жигосана върху кожата ѝ. И щеше да остане завинаги.
- Колко от вас - провикна се Астерин - са белязани по този начин? От майката на сестринството ви? Колко от мъртвородените ви дъщери са били изгорени, преди да ги прегърнете дори?
Тишината, която се спусна този път, бе по-различна от предишната. Тръпнеща - трескава.
Манон надзърна към Тринайсетте и откри сълзи в очите на Гислейн, докато вещицата се взираше в корема на Астерин. Сълзи в очите на всички, които не бяха знаели.
И точно заради тези сълзи, на каквито никога досега не бе ставала свидетел, Манон отново се обърна към тълпата:
- Ще загинете в тази война... или след нея. И никога няма да видите родината ни.
- Какво искаш, Черноклюна? - попита от мястото си под свода Петра.
- Полетете с нас - пророни Манон. - Полетете с нас. Срещу Морат. Срещу онези, които са решени да ви отнемат родните земи, бъдещето. - В залата пак плъзна шепот. Манон продължи: - Съюз между Железни зъби и Крочан. Съюз, който най-сетне да унищожи проклятието ни.
Отново онази тръпнеща тишина. Като мига, преди да се развихри буря.
Астерин се облегна назад в седлото, но не свали ризата върху корема си.
- Вие избирате съдбините на народа ни - рече Манон на всички събрани вещици, на Черноклюните, които можеше да отлетят към войната и да не се върнат. - Но ще ви кажа едно. - Ръцете ѝ трепереха и тя ги сви в юмруци върху бедрата си. - Съществува по-добър свят. Виждала съм го с очите си.
Този път дори Тринайсетте я погледнаха.
- Виждала съм как вещици, човеци и елфи живеят в мир. И това не е слабост, а сила. Виждала съм крале и кралици, които обичат земите и народа си повече от самите себе си. Чиято любов е толкова дълбока, че дори когато всичко е срещу тях, им помага да постигнат невъзможното.
Манон вдигна брадичка.
- Вие сте моят народ. Независимо от заповедите на баба ми, вие сте моят народ и винаги ще си останете. Въпреки това ще тръгна на война срещу вас, ако само така мога да осигуря бъдеще на беззащитните. Твърде дълго избивахме слабите, и то с удоволствие. Време е да станем по-добри от предшественичките ни. - Същия призив бе отправила и към Тринайсетте още преди месеци. - Съществува по-добър свят. - Повтори. - И аз ще се боря за него. - Тя обърна Абраксос към пропастта зад тях. - А вие?
Манон кимна на Петра. Наследницата ѝ кимна в отговор с пламнали очи. Щяха да им позволят да напуснат, както бяха дошли: невредими.
Манон побутна Абраксос и той се устреми към небето, а Тринайсетте ги последваха.
Не дете на войната.
А на мира.
44
- Как да те накълцам днес, Елин?
Топлият дъх на Каирн гъделичкаше ухото ѝ, докато острието на ножа му се плъзгаше надолу по голото ѝ бедро.
Не. Не можеше да е било сън.
Бягството ѝ, Роуан, корабът към Терасен...
Каирн заби върха на кинжала в плътта над коляното ѝ и тя стисна зъби, когато кръвта шурна по кожата ѝ. Когато той завъртя острието, забивайки го по-надълбоко с всяко движение.
Беше го правил толкова много пъти. По цялото ѝ тяло.
Спираше чак когато достигнеше кост. Когато тя запищеше в агония.
Сън. Илюзия. Бягството ѝ от него, от Майев е било само илюзия.
Дали беше проговорила? Дали бе издала къде са скрити ключовете?
Не успя да сдържи вопъла, изтръгнал се от гърдите ѝ.
В следващия миг равен, овладян глас измърка:
- Толкова те обучавах, а погледни се сега.
Не можеше да е истина. Аробин стоеше в другия край на олтара... и това не можеше да е истина. Макар и да изглеждаше съвсем реален - с лъскава червена коса и спретнати дрехи.
Някогашният ѝ господар се усмихна едва доловимо.
- Дори Сам издържа повече.
Каирн отново завъртя острието, разрязвайки мускулите ѝ. Тя изви гръб и ушите ѝ зазвънтяха от собствения ѝ писък. Фенрис изръмжа някъде отдалеч.
- Можеш да се измъкнеш от оковите, ако действително го искаш - рече със смръщена гримаса Аробин. - Ако се постараеш.
Не, не можеше и всичко се оказваше сън, лъжа...
- Нарочно позволяваш да те държат в плен. Защото, освободиш ли се... - Аробин се изкикоти. - Е, тогава ще трябва да жертваш живота си, подобно на агне на заколение.
Тя продължаваше да се гърчи от нетърпимата болка в крака си, без да чува подигравките на Каирн. Чуваше единствено Краля на асасините, когото само тя виждаше до олтара.