Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Дланите на Дориан се изпотиха в ръкавиците му. Молеше се хамелеонската магия да издържи задоволително дълго.
Нямаше как да разбере дали не е спряла да действа, макар че едва ли мнозина от тукашните можеха да разпознаят истинското му лице. Нарочно бе избрал цвета на кожата и очите си близък до неговия собствен, така че, ако гобленът се разплетеше, околните да приемат промяната в облика му за трик на светлината.
Нарин изпуфтя и дръпна поводите. Не ѝ се влизаше на това място.
Дориан не я съдеше. Вонята, стелеща се откъм планината, караше коленете му да треперят.
Но все пак години наред бе дисциплинирал изражението си така, че да не издава погнусата му от тежките парфюми, които придворните на майка му носеха. Колко далечен му се струваше сега онзи свят на парфюми, дантела и ведра музика... Ако не се бяха опълчили на Ераван, дали той щеше да запази двореца такъв? Ако бяха преклонили глава пред него, дали щеше да продължи да носи облика на Перингтън, управлявайки земите им като простосмъртен крал?
Нозете му направо горяха от безкрайния преход. Манон и Астерин го чакаха наблизо, скрити сред заснежените скали. Несъмнено наблюдаваха всяка негова стъпка към портите.
На тръгване с Манон си бяха разменили по няколко кратки, остри думи.
Той пусна двата Ключа на Уирда в разтворената ѝ длан и Амулетът на Оринт издрънча тихо в железните ѝ нокти. Само глупак би ги взел със себе си в една от крепостите на Ераван.
- Може да не са ти приоритет - каза ѝ той, - но това не променя факта, че са важни за успеха ни.
Манон присви очи насреща му и прибра ключовете в джоба си без капка почит към могъщите реликви, способни да изравнят цели кралства със земята.
- Да не мислиш, че ще ги хвърля някъде като боклук?
Астерин внезапно установи, че снегът се нуждае от неотклонимото ѝ внимание.
Дориан вдигна рамене и разкопча ножницата на Дамарис. Древният меч бе твърде изящен за обикновен дресьор на уивърни. Даде и него на Манон. Щеше да тръгне само с един кинжал - и с магията във вените си.
- Ако не се върна - подхвана той, докато Манон заканваше ножницата му на колана си, - ключовете трябва да стигнат до Терасен.
Единствено там му хрумваше да ги занесе - дори Елин да я нямаше, за да ги приеме.
- Ще се върнеш - заяви Манон, повече като заплата, отколкото като уверение.
Той се подсмихна.
- Ще ти липсвам ли, ако не се върна?
Тя не го удостои с отговор. Защо ли изобщо бе очаквал нещо подобно...
Стори едва крачка, когато Астерин го хвана за рамото.
- Влизаш и излизаш колкото можеш по-бързо - предупреди го тя. - Грижи се за Нарин.
В златисточерните ѝ очи блестеше тревога.
- На всяка цена - кимна Дориан и отиде при уивърна ѝ, хващайки поводите му.
Не пропусна благодарността, която смекчи чертите на Астерин. Нито това, че Манон вече беше извърнала лице от него.
Глупаво беше да тръгва по този път с нея. Трябваше да се досети още в самото начало.
Лицата на стражите се избистриха пред очите му. И Дориан се вживя в ролята на уморен, отегчен дресьор.
Подготви се за разпит, който така и не се състоя.
Стражите просто му дадоха знак да премине, също толкова уморени и отегчени. И премръзнали.
Астерин му беше нарисувала карта на Северния зъб и на Омега, която се намираше срещу него, ето защо знаеше, че трябва да завие наляво, влизайки във високия вестибюл. Отвсякъде ехтяха ревове и пръхтене на уивърни и онази смрад на гнило нахлу безпощадно в носа му.
Намери конюшнята точно където Астерин му беше посочила. Синята ѝ женска изчака търпеливо да върже поводите ѝ на халката в стената.
Той я потупа успокоително по врата и тръгна да търси отговори във Ферианската падина.
***
Следващите няколко часа бяха от най-дългите в живота на Манон.
Обясняваше си го с напрежението. С мисията, която ѝ предстоеше.
Съвсем не толкова изненадващо Абраксос ги намери до час. Долетя със скъсани поводи, несъмнено резултат от битката със Сорел. И застана безшумно до Манон, съсредоточен в портата, през която бяха влезли Дориан и Нарин.
Минутите се нижеха бавно. И мечът на краля натежаваше все повече в ножницата на хълбока ѝ.
Проклинаше се, задето изпитваше нужда да докаже както пред него, така и пред себе си, че не иска да го пусне в Морат от прагматични, прозаични съображения. Ераван не беше във Ферианската падина. Така че щеше да е по-безопасно.
Донякъде. Но ако матроните бяха там...
Заради това бе отишъл. Да провери дали са в крепостта. Дали Петра действително командва въздушната кавалерия и колко вещици от Железни зъби е събрал Ераван.