Кралство на пепелта

Елин отскочи встрани и острието на Роуан мина покрай главата ѝ, отсичайки мъничко коса от крайчеца на плитката ѝ.

Тя примигна задъхано и едва вдигна Голдрин навреме, за да парира следващия му удар. Сблъсъкът на метал отекна през парещите пресни мазоли по дланите ѝ.

Нови мазоли - за новото ѝ тяло. След три седмици плаване едва бяха започнали да се образуват пак. Всеки ден тренираше часове наред с меча, стрелба с лък, ръкопашен бой, а ръцете ѝ още бяха меки.

Елин изпъшка и приклекна ниско, готова да отскочи. Огнена болка проряза бедрата ѝ.

Роуан обаче спря в прашния вътрешен двор на странноприемницата, отпускайки ръце с брадвата и меча от двете страни на тялото си. Сред начеващата светлина на зората мястото можеше да се нарече дори красиво. Морският бриз откъм близкия бряг шумолеше през малкото оцелели листа по прегърбеното ябълково дръвче в средата на двора.

На север се образуваше буря, която миналата вечер ги принуди да акостират - и след седмици по море никой не възрази да прекарат няколко часа на суша. Да научат какво се е случвало в тяхно отсъствие.

Отговорът: война.

Навсякъде бушуваше война. Но къде точно имаше сражения, възрастният собственик на странноприемницата не можа да им отговори. На пристанището вече не спирали лодки - а големите военни кораби само минавали покрай него. Не знаеше дали били вражески, или приятелски. Всъщност май не знаеше нищо. Включително как се готви. И как се чисти.

До ден-два трябваше да се върнат на кораба, за да стигнат възможно най-бързо в Терасен. Капитанът им беше обяснил, че на север се вихрели твърде много бури и било рисковано да минават директно оттам. По това време на годината било по-безопасно да плават нагоре по крайбрежието на континента. Точно това решение ги беше довело дотук: някъде по границата между Фенхароу и Адарлан. До Рифтхолд им оставаха броени дни.

Когато Роуан дълго време не продължи с тренировката, Елин се намръщи.

- Какво!

Тонът ѝ не бе въпросителен, а по-скоро настоятелен.

Погледът му не трепна. Така я гледаше и когато се бе завърнала от тичането през мъгливите полета отвъд странноприемницата, заварвайки го да я чака облегнат на ябълковото дръвче.

- Достатъчно за днес.

- Току-що започнахме.

Тя вдигна меча си.

Роуан не вдигна своя.

- Почти не си спала през нощта.

Елин се напрегна.

- Кошмари. - Меко казано. Тя вирна брадичка и се ухили. - Дали пък не поизморих теб?

Въпреки мазолите поне беше съумяла да качи няколко килограма. Измършавелите ѝ ръце започваха да се оформят с мускули, изпосталелите ѝ бедра отново се извайваха и укрепваха.

Роуан не отвърна на усмивката ѝ.

- Да закусим.

- След обилната вечеря снощи хич не ми се яде.

В следващата секунда, без всякакво предупреждение, Елин се хвърли в атака. Замахна отвисоко с Голдрин и ръгна ниско с кинжала си.