Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Какво ви прихвана, Маркъс?
- Не знам какво да ви кажа, Хари.
- Не казвайте нищо. Погледнете какво сте направили. Няма нужда от думи.
- Хари, аз...
Той забеляза написаното на капака на моя рейндж роувър.
- Колата ви засегната ли е?
- Не.
- Толкова по-добре. Защото сега ще се качите в колата си и ще се разкарате от тук.
- Хари...
- Тя ме обичаше, Маркъс! Обичаше ме! И аз я обичах така, както не съм обичал никога след това. Защо е трябвало да пишете онези ужасии, а? Знаете ли какъв ви е проблемът? Никога не сте обичали! Никога! Искате да пишете любовни романи, но не разбирате от любов! Сега настоявам да си тръгнете от тук. Довиждане.
- Никога не съм описвал, нито съм си представял Нола такава, каквато е представена във вестниците. Откраднали са смисъла на думите ми, Хари!
- Но защо трябваше да позволявате на Барнаски да изпрати този парцал на цялата национална преса?
- Беше кражба!
Той се изсмя цинично.
- Кражба? Не ми казвайте, че сте толкова наивен, та да вярвате на приказките на Барнаски! Мога да ви уверя, че той лично е копирал и разпратил проклетите ви страници из цялата страна.
- Какво? Но...
Хари ме прекъсна.
- Маркъс, мисля, че бих предпочел никога да не съм ви срещал. Тръгвайте си сега. Намирате се на моята собственост и не сте добре дошли.
Настъпи дълго мълчание. Пожарникарите и полицаите ни гледаха. Вдигнах сака си, качих се в колата си и потеглих. И незабавно телефонирах на Барнаски.
- Радвам се да ви чуя, Голдман - каза ми той. - Току-що научих за къщата на Куебърт. По всички информационни канали предават за това. Доволен съм, че сте добре. Не мога да говоря дълго, имам среща с ръководството на „Уорнър Брадърс“ - сценаристите вече са готови да пишат сценария на „Случаят“ по първите ви страници. Очаровани са. Мисля, че за правата можем да получим една торба злато.
Прекъснах го.
- Няма да има книга, Рой.
- Какви ги разправяте?
- Вие бяхте, нали? Вие сте разпратили страниците на вестниците! Всичко провалихте!
- Отмятате се, а, Голдман? Или се правите на примадона, което никак не ми харесва! Изигравате големия си детективски театър и после внезапно ви хрумва да зарежете всичко. Знаете ли какво, ще го отдам на изтощителната нощ, която сте прекарали, и ще забравя това обаждане. Нямало да има книга... Ама за кого се вземате, Голдман?
- За истински писател. Да пишеш, означава да си свободен.
Той се насили да се засмее.
- Откъде ги измисляте тези глупости? Вие сте роб на кариерата си, на идеите си, на успехите си. Роб сте на участта си. Да пишеш, означава да си зависим. От тези, които ви четат или не ви четат. Свободата е абсолютна глупост. Никой не е свободен. В ръцете си държа част от вашата свобода, така както акционерите на компанията държат част от моята в своите ръце. Така е устроен светът, Голдман. Никой не е свободен. Познавате ли много истински щастливи хора? (Тъй като не отговорих, той продължи.) Знаете ли, свободата е интересно понятие. Познавах един трейдър на Уол Стрийт, от гипа на златните момчета, на които им върви по мед и масло. Един ден въпросният трейдър пожела да бъде свободен човек. Видял филм за Аляска по телевизията, който му подействал като шок. Решил да стане ловец, свободен и щастлив, да живее на хляб и вода. Заряза всичко и замина за Южна Аляска, някъде към остров Врангел. Е, представете си, този тип, който винаги бе преуспявал в живота, и този път успя. Наистина се превърна в свободен човек. Без връзки, без семейство, без дом - само няколко кучета и палатка. Той беше единственият истински свободен човек, когото съм познавал.
- Беше?
- Беше. Три месеца беше много свободен, от юни до октомври. После през зимата умря от студ, след като в отчаянието си изял всичките си кучета. Никой не е свободен, Голдман, дори ловците в Аляска. Особено в Америка, където добрите американци зависят от системата, инуитите зависят от правителствената помощ и от алкохола, а индианците са свободни, но са затворени в зоопаркове за хора, наречени резервати, където са осъдени да танцуват за туристите вечния си жалък танц на дъжда. Никой не е свободен, момчето ми. Затворници сме на другите и на себе си.
Докато Барнаски говореше, внезапно чух вой на сирена - преследваше ме полицейска кола без обозначителни знаци. Затворих и паркирах на банкета, като помислих, че ме спират, понеже говоря по телефона, докато карам. Но от полицейската кола излезе сержант Гахалоуд. Той се приближи до прозореца ми и рече:
- Не ми казвайте, че се прибирате в Ню Йорк, писателче.