Хюрем. Московската наложница

Когато Хюрем забеляза, че вместо „аз“ бе започнала да казва „ние“ — също както султан Сюлейман, докато говореше за себе си, — по лицето ѝ премина усмивка. В двореца на османския род така се изразяваха всички високопоставени личности и благородници — когато преставаха да си правят знаци и се осмеляваха да говорят. Щом и тя се бе присъединила към категорията на благородниците, трябваше да спазва правилото.

Сюмбюл ага отдаде усмивката по лицето на девойката на нейното спокойствие и на това, че тя не приемаше Ибрахим като реална заплаха. Обаче се лъжеше. Хюрем изобщо не подценяваше еничаря от Хърватско. В интерес на истината, тя беше нащрек още от първия ден, в който дойде в харема. Отваряше си очите за всичко и за всеки, който можеше да застане между нея и Сюлейман. Бе съсредоточила вниманието си върху Ибрахим още от първия ден, в който разбра, че той си говореше в продължение на часове с падишаха в кулата Фатих — единственото място в двореца, което гледаше към две морета.

— Какво друго знаеш?

— Казват, че е син на италиански рибар и майка хърватка. Бил роб от Парга[72], взет като еничарин, когато бил малък. Никой не знае истинското му име. По някакъв начин довели детето в Маниса по времето, когато нашият господар бил принц и санджакбей там. Бил даден за слуга в дома на една богата вдовица. Жената го нарекла Прекрасния Ибрахим заради красотата му.

— Значи е работил при тази жена.

— Да, така е. С течение на времето Ибрахим започнал да върти къщата, лозята и градините на жената. Вършел ѝ всякакви услуги…

Хюрем прекъсна думите на евнуха, изричайки многозначително:

— Всякакви услуги ли?

Щом видя палавата детска искра в очите на Хюрем, по физиономията на мъжа се появи усмивка. Огромните му устни се разтвориха, а белите му зъби блеснаха за момент и после пак се скриха.

— Ех, чак толкова не знам. Момчето е било младо, хващало е око. А жената — вдовица, зажадняла за ласки с годините. Огън и барут могат ли да стоят един до друг? Вероятно нещо е станало. Но да не им приписвам разни грехове. Не знам.

Хюрем само кимна с глава. Мислеше дали тази информация щеше един ден да ѝ бъде от полза.

— Ибрахим много се прочул. Всички богаташи и аги в Маниса се редели на вратата на вдовицата и искали да им го даде. Но жената не го пускала. Хвалебствията по адрес на Ибрахим достигнали до ушите на нашия господар. Един ден той отишъл на лозето, където работел Ибрахим. Много харесал проницателността на момчето, реда, който било въвело, както и трудолюбието му. Пък и двамата били връстници. Веднага си допаднали. Когато принцът поискал Ибрахим, жената започнала да го усуква, но нямало как да откаже на самия престолонаследник. Най-накрая му подарила Ибрахим. И от онзи ден насам той е много близък с нашия господар. Как да кажа, близки са си като двама приятели. Правят всичко заедно.

По едно време Сюмбюл си пое въздух.