![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Падишахът се изненада, защото в изражението на дъщеря му не се мярна дори най-малък признак на вълнение. Но затова пък в очите, които го отбягваха най-упорито, видя цялата й мъка. Невероятното й страдание, ужасната й болка. „Какво му става на това момиче?“ разтревожи се той. И все пак подхвърли:
– Е, щом няма да ме попиташ, аз ще ти го кажа.
Чак сега Михримах вдигна глава и погледна към баща си. Сюлейман прочете в този поглед послание за потресаващо примирение см съдбата и съвсем се обърка. Тя сякаш очакваше да чуе смъртната си присъда.
– Ето го и самия ферман! – продума с известно колебание. – „На Хъзър Реис“...
„Какво?“
Цялата й замръзнала кръв се втурна към мозъка. „Какво каза? – надигна се в нея вик. – Какво каза татко? На кого?“
Падишахът забеляза, че лицето й в един миг се заля от ярка руменина, и започна да изговаря дума по дума, имитирайки четенето на самия текст от фермана:
– На Хъзър Реис, заради дългогодишните му заслуги към Османската империя...
Михримах слушаше по-нататък, но не го чуваше. Едно след друго си повтаряше: „Боже мой!“ Нищо друго не й идваше наум. В мозъка й отекваше единствено гласът на баща й: „На Хъзър Реис...“ Най-сетне й просветна: „Благодаря ти, Господи! Новината не се отнася за Рюстем!“.
Загледан в изпълнените отначало със страх, после с объркване, а накрая и с щастие очи на дъщеря си, той довърши:
– Ние издаваме назначение за командващ флота. Заповядахме! Така да се знае!
Ликуващ вик изригна в душата на Михримах, както по времето, когато майка й изпитваше огромно удоволствие от нейното „Урррааааа!“
„Пуснете ме!“ – изкрещя в себе си тя и престана да стърчи като паметник пред баща си.
– Татко! – викна и се хвърли в прегръдките му.
Обсипа го с целувки. Султан Сюлейман се престори, че уж иска да се отърве от този любвеобилен порив на дъщеря си. Михримах обаче бе непреклонна, полудяла от радост, непрекъснато повтаряше:
– Татко! Татко! Татенце! Господарю! Ох, простете ми, господарю! Татенце! Много ви благодаря!
Като приключи с целувките по бузите, по брадата, по веждите, по очите, по челото, подхвана ръцете му. Целуна ги три пъти и три пъти ги допря до главата си.
Падишахът й посочи място да седне до него и се престори, че шепне, за да не ги чуе някой:
– Моя Михримах, знаем само аз, Ибрахим, а сега и ти! Новината все още е тайна. Дори и на Хайредин не му е казано. Поканих го в двореца. Утре по обед ще се яви пред мен. Лично аз ще му съобщя, че го назначавам за командващ флотата. – Замълча и я погледна прямо. – Щастлива ли си?
Веднага се укори: „Хей, старче, хей, Сюлеймане! Що за глупав въпрос! Не виждаш ли как върху помраченото допреди малко от буреносни облаци лице на дъщеря ти грейна слънце?“
– Щастлива ли? – заля се в смях Михримах. – Дръжте ме! Иначе ще разперя криле и ще литна!
– Ето, сега ти озари душата ми със слънчеви лъчи. Искам винаги да бъдеш така щастлива! Да се къпеш в светлина! Красивото ти лице ни кога да не посърва, принцесо Михримах! Гласът ти да не притреперва. Да не свеждаш глава! Амин!
– Аллах да даде на нашия господар... – Видя недоволната гримаса на баща си и млъкна. След малко продължи: – Какво да правя! Навик! Аллах да даде на нашия татко дълъг живот! Да живее държавата му, ди живее народът му!
Михримах не се побираше в кожата си. Усети, че не може да задържи и ръцете си в скута. Плесна с тях съвсем по детински.
– Хъзър Реис, тоест Хайредин паша, страшно ще се зарадва!
– Почакай малко! – обади се падишахът с физиономия, не по-малки радостна от физиономията на дъщеря си. – Това не е всичко! Още не сме стигнали до края на новината.
„Какво?“
Михримах изведнъж застина. Не можа да прикрие погасналата радост в очите си. Тайно се помоли: „Аллах! Нека след толкова щастие ди не чувам смъртната си присъда!“.
Добре че султан Сюлейман не провлачи втората част от новината си както предишната.
– Утре ще връча първата си заповед на Хайредин паша.
Ох! Слава тебе Господи! И втората вест не беше свързана с Рюстем
– Мога ли да попитам какво гласи?
– Разбира се! В които от корабостроителниците на Османската империя сметне за подходящо, незабавно да започне изграждането ми шестдесет броя тежкотонажни галери! Заповядвам!
Михримах остана с отворена уста.
– Ковчежникът Искендер Челеби да осигури толкова пари, колко ще са необходими за тази цел! Заповядвам!
„Уррааа! Уррааа! О, не – браво, да пребъде!“
Докато Михримах обсипваше ръцете на баща си с нов порой от целувки, султан Сюлейман се заливаше от смях така, че едва успя да завърши.
– Най-късно до две години галерите да бъдат завършени и приведени в готовност за отплаване в далечни морета и океани!